Мрак

Слънцето скрива своите лъчи,
от мрака последвал не виждат моите очи
и не мога да намеря вече пътя сама
закъснях - вече съм в капана на любовта

Стоя и чакам,седнала на тротоара
като на някоя малка гара,
но аз не чакам влак,а светлина
която само ти можеш да ми дадеш
за да излекуваш моята душа.

Студено ми е...стоя в тъмнина,
но ще чакам аз...ако трябва до края на света
незнам защо...-просто така
на това е способна само любовта.
Бележка от авторката:Стихотворение без ясна идея... Написано в момент на вдъхновение...