Почивай в мир,Вера...

На 9.06.2009 почина Вера Мутафчиева.Велика българска писателка и историк-османист...
И мой идол.

Вера Петрова Мутафчиева е българска писателка и историк - османист,член на БАН. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 година завършва История в СУ"Св.Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертацията й "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.

Асистент е в НБ"Св.Св. Кирил и Методи" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993)

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, “ спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.

Била е ръководител на Агенцията на българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).

Почетен Доктор на Нов Български Университет

Редовен член на БАН (академик) от 2004 г.

На 10 юни 2008 година официално е установено, че Вера Мутафчиева е сътрудник на 6-то управление на Комитета за Държавна сигурност от 1969 година.

Това са само сухите факти за живота на Вера...Но тя беше много повече.Изключително силна жена,знаеща какво иска и бореща се да го постигне.Жена,преживяла репресиите заради това да бъде безпартийна и дъщеря на народен враг.Жена,отгледала сама двете си дъщери,жена,дамгосана като сестра на "невъзвръщенец".Всичко това може да звучи смешно,но за времето когато се е случвало...дори е можело да бъде в затвора или нещо по-лошо.

За мен тя не е идол само заради нейната личност,а и заради творчеството й.За първи път се срещнах с нея,четейки "Анна Комнина"(друг мой идол).Бях толкова(и сега съм)обсебена от творчеството й,че за кратко време прочетох всяка нейна книга,до която можех да се добера.И исках още и още..."Случаят Джем";"Процесът 1873"...

Държавата ни и светът загубиха една велика жена...която много ще ни липсва...

(съжалявам за поста-много е объркан,но...чувствам прекалено много чувства в мен,които да изразя...)