Бързо приготви куфарите си-нямаше време да се мотае.Самолетът тръгваше след час.
-Искаш ли още нещо?-жена на средна възраст се показа на вратата на стаята.
-Не мамо.Ще се оправя.
-Добре,но да знаеш,че няма да ти изпращам нищо по пощи и куриери.Не обичам бюрокрацията,знаеш.
Вратата на мансардата се затвори и момчето остана само.Приглади рошавата си кестенява коса и огледа за последно жилището си за последните 18 години.Всичко беше прибрано,дори и плакатите от стените,но все още се усещаше неговият начин на живот-музиката.И сега благодарение на нея,той отиваше към най-голямото приключение на живота си.
-Михаел!Таксито ти е тук!-гласът беше като в доброто старо време,когато ходеше още на училище и тя се провикваше така за да го събуди.
-Идвам!-хвърли един последен поглед и помъкна багажа си надолу по стълбите.
Майката дори беше отворила външната врата и нервно потропваше с крак."Сякаш няма търпение да се изнеса"помисли си момчето и после се досети"Ами да...така къщата е изцяло нейна и на татко..Kinky people"
-Чао,Михаел!Да се обадиш като пристигнеш!-и след тези думи синът получи две мокри целувки по бузите и трясване на вратата.
На летището трябваше да го чака човек,който да му даде билет и всичко останало.Обаче момчето виждаше само забързани хора,които сякаш не го забелязваха.Отчаян,той седна на една от седалките и започваше да се примирява,че няма да замине за Швеция,когато към него се приближи някакво момиче и го попита:
-Ти ли си Михаел?
Без да вдига главата си,той отговори положително.
-Аз съм другият участник в проекта-от шведската страна.Нося ти билета и трябва да се качваме вече.Надявам се си кеширал багажа?
Изреченото много изненада музиканта,обаче той не се издаде-все пак тя е момиче.
-Mдаам!Всичко съм направил,давай ми билета!
Момичето го погледна,повдигайки едната си вежда.
-Ти какво си мислиш?Че няма да ми помогнеш за моя багаж?
Михаел не очакваше такъв отговор и остана вцепенен,докатя тя му навираше дръжките на куфарите си в ръцете.
-Хайде,тръгвай.Ще изпуснем самолета.-и той се завлачи след нея.
В самолета естествено местата им бяха едно до друго и момичето не спря да говори през целия път.По едно време се сети,че не си е казала името:
-Между другото аз съм Фамке.Приятно ми е!-и без да го остави да каже дежурното"И на мен",продължи да говори.-Записах се в тази програма,защото обожавам да пея,а и все пак щях да посетя Германия.Хубава ти е страната,прилича донякъде на Швеция,но не е същото.Разбира се,нормално обаче на....
Михаел не можеше дори и една дума да каже-тя говореше и говореше...Затова я гледаше.Не би му направила голямо впечетление като момиче-нисичка,доста обемна,без особено големи обаче издатини на гърдите.Единственото,което би могло да впечатли бяха русата коса и зелените очи...но това не беше достатъчно да се прежали.А и все пак как би могла да замести Сандра от мислите му-смуглата красавица с какаовите очи и късата,но гъвкава черна коса.Именно заради нея се реши да излезе от стаята си като музикант...за да може тя да го забележи.Всичко,само за нея...
-Хей,слушаш ли ме?-Фамке прекъсна унеса му.
-Ъъ да...да..Замислих се само...Никога не съм излизал от Германия.Разкажи ми за Швеция.
-Добреем..Ние сме красива страна,с интересна култура..която според южноевропейците започва след покръстването...
Михаел отново се отнесе в мислите си и Сандра...Пред очите му се разкриваха картини,в които той се връща известна рок звезда и тя припада по славата му..Неусетно заспа и Фамке го събуди,когато вече кацаха на летището в Стокхолм и изглеждаше много ядосана и не беше трудно да се досети защо.Не посмя да се обади,докато тя вървеше бързо напред и спря едно такси.Чак когато пътуваха поне 15 минути ой се осмели да попита накъде отиват.Тя го отмери с поглед и се обърна отново напред,но отговори:
-Към нас.Оказа се че трябва да отседнеш у нас.Германската страна не дала достатъчно пари за хотел и моите родители великодушно се съгласиха да те приютят...
На Михаел му стана гузно,че се отнесе така с момичето и на ум реши да й се реваншира по някакъв начин.
Таксито спря пред висока и боядисана в жълто къща,от която излезе най-странната двойка,която момчето беше виждало:много висок и рус мъж и нисичка и обемна жена с черна коса.Но и двамата страшно усмихнати и сякаш това ги правеше едно цяло.Родителите на Фамке се стекохс да помагат с багажа,а Михаел дори не успя да се добере до куфарите си-бащата ги взе всичките и бързо ги занесев къщата,а през това време майката прегърна и двамата тийнейджъри и ги заразпитва как е минало пътуването им.Михаел имаше чувството,че алеята до врата на къщата е дълга километри..
Фамке забъбри с майка си и момчето разбра от къде тя е взела характера си.
-Здравей Майкъл!Нали така?-до него неочаквано беше застанал бащата.
-Михаел...Вие говорите английски?
-С майката на Фамке сме учили в Лондон.Между другото аз съм Свен Йохансон.
-Приятно ми е,господин Йохансон.Благодаря ви за щедрото гостоприемство!
-О не се притеснявай за това!С най-голямо удоволствие!Много обичаме гости!
В това време Фамке и родителката й явно бяха приключили разговора си,защото дойдоха при тях.Жената се усмихна широко и се представи:
-Аз съм Лина,майката на Фамке.За нас е голяма чест да ни гостуваш!Ела да ти покажа стаята ти.
След като наредиха багажа седнаха на обяд и майката и дъщерята не млъкнаха,докато траеше яденето..Затова той се помъчи да ги прекъсне и попита "колежката" си:
-Кога трябва да се явим в студиото...?
-Утре.Днес ще се разходим из града,за да ти го покажа.
В Мислите си Михаел се съжали-те двете нямаше да млъкнат през цялото време.
Обаче нещата се оказа различни-следобедът беше прекрасен.Фамке не говореше,повече гледаше и тя,а само казваше кое какво е...Той погледна лицето и изведнъж то му се стори съвсем различно-замечтаната й усмивка беше много красива..
-Сега пък за какво си мислиш??-прекъсна го гласа й.Той се сепна и притеснено запелтечи.
-Хубаво де,не ми обяснявай.Сега да влезем тук-ще ти хареса.Музикален магазин е..
Следобедът мина съвсем неусетно и двамата се прибраха капнали от обикаляне.Лина ги натъпка здраво с вкусната си храна и те побързаха да си легнат за големия утрешен ден.
На сутринта Михаел се събуди най-рано от всички и дори след като се изми и си приготви нещата...имаше още време.Когато най-накрая тръгнаха,момчето се почувства странно притеснен.Стискаше китарата си и не можеше да се успокои.Тъй като Свен ги закара,то каза че ще и ги прибере после.Фамке влезе наперено в сградата,но Михаел се довлачи след нея.
Във фоайето нямаше никого,когото да ги посрещне затова Фамке отиде да говори с рецепционистката.Жената не бее чувала нито за имената им,нито разбираше в каква програма участват.Михаел понечи да хване другарката за ръката и да си тръгват,но тя настоя да се види с някого от шефовете и не спря да настоява за нейното,докато не дойде някакъв изтупан човек.Той ги гледаше с нескрито учудване от настояването на Фамке,а не каза нищо.Двамата кандидат-музиканти чакаха въпрос,докато накрая Михаел не попита:
-Тук сме за програмата в подкрепа на младите музиканти,на разменни начала.Аз съм германския представител-имам и документи.Това е шведската представителка.Тук никой не знае за нас.Какво става?
Човекът се притесни и децата го отдадоха на объркването,което се беше получило.
-Съжалявам.Разбирам...Нашата рецепционистка е нова.Елате с мен...
Младежите последваха шефа.Всичко се нареждаше...
Студиото беше малко,но уютно и ги оставиха да порепетират.Михаел си взе китара и започна да свири,но когато Фамке запя...той не можеше да свири-тя го омагьосваше с гласа си.Тя спря да пее и се обърна въпросително към него...В този миг през вратата влезе човек,когото и двамата не очакваха..
