Dreams Part 1

-Хей,Дони!...Дооони!Чуваш ли ме,бе човек!
Млад мъж с присмехулна усмивка се приближаваше с шеметна скорост към закръглено момче,спящо на избелял хамак...
–Уоо...ставай,имам новина!
Дон бавно се размърда:
-И трябваше ли...-думите му се прекъснаха от шумна прозявка.-да ме будиш сега..Не можеше ли да почака?
-Не...не може!Можеш ли да повярваш!В нашия малък и загубен град ще дойде великия Трой Дилсън!
Другото момче не се въодушеви много:
–Хаха супер...И може ли да ме светнеш кой е той?Сериозно,Чаз,много си шантав...
-Ти...ти не знаеш за футболната легенда Трой Дилсън!?!?!Той е играл в едни от най великите клубове в света!И ще си купува къща тук!Едва ли ще живее тук...но поне ще идва...и ще можем да го виждаме...Дори...може да получа автограф или дори да се запозная с него!!!
-Да..да..да...Чаз...Намери си друго хоби...или незнам...и аз какво и ме остави на моето хоби-да спя!
***
Чаз вървеше умълчан по полето извън града.Шумът от поклащащата се трева около него и останалите звукове на живите същества в главата му се трансформираха в крещящата публика на огромен футболен стадион...Гласът на диктор се разнасяше тържествено и обявяваше имената на фубтолистите,които щяха да се срещнат в този мач:"...и нападателят Троооооооооооооооооооооооооооооооооооой Дилсън!..."Момчето стоеше на хубаво място в трубините,а до него просълзеният му баща обясняваше великите постижения на техния герой...
Тази картина често се появяваше в главата на младия мъж...като най-скъпия спомен-последния,който той ясно си спомняше с баща си,преди той да почине при трудова злополука само дни след мача...Затова и Трой Дилсън се беше превърнал в полу-светец в очите на изтерзаната му душа-беше като паметник за връзката с тъй обичания родител.
Щом чу за идването на известния футболист в малкото градче,Чаз с дни чакаше пред кметството за да разбере повече...Виждайки упоритостта да се срещне с героя си на този полу-сирак...кметът му възложи задачата той да е този,който ще го посрещне...Чаз не спа цяла седмица и дори с него не можеше да се говори...в главата му като с мегафон се чуваше само"Дилсън,Трой Дилсън"!!!
И ето че денят на дългоочакваното пристигане беше утре..Чаз се зае да уведомява всичките си приятели и неприятели за това-да бъда на площада точно в 12 часа...за да не изпуснат това велико събитие.Много от тях не знаеха за неговия герой,а други дори му се изсмяха че ги безпокои с такива глупости.Момчето се огорчи,но все пак неговата мечта щеше да се сбъдне и сякаш животът му беше изпълнил значението си.
Всичко беше приготвено за утрешния ден и тъй като Чаз не можеше да стои на едно място,майка му го изпрати да й набере иглика,от която съвсем нямаше нужда.Той излезе извън града и вече въобще не виждаше накъде върви-главата му се намираше на онзи стадион...Така неусетно той стигна до друго населено място,което не познаваше и смяната на настилката от тревна на асфалтова подказа на момчето,че е стигнал някъде.Започна да се оглежда и щом установи,че не знае къде е...си засвирука с уста и се зае да разглежда мястото-нищо не трябва да се пропуска от изненадите на живота.
Селото(защото то си беше такова) беше занемарено,със стари къщи...от чиито вид се познаваше,че в повечето не живее никой.Цялата картинка напомняше стар уестърн,но пясъкът беше сменен с трева.Всичко беше зелено..и на цялата занемареност..това внасяше някаква особена красота..
Чаз беше много впечатлен и сякаш дори беше забравил за идването на Трой Дилсън-дори забравяше да си преглътне слюнката..
-Ха,биберона ли си забравил?
Момчето се обърна,изненадан, и видя момиче,което го гледаше с присмехулна усмивка.
-Не,но го загубих във вашата трева тук..Чак до кръста ми стигна.-реши да бъде остроумен.
-Аха...значи си много нисък...мдаам..
-Аз съм нисък??А ти си...ъъ...Не мога да обидя момиче..-разочарован,Чаз наведе глава.
-Хубаво...все едно ми пука...Кой си ти и какво правиш тук?
-Ми...вървях си и стигнах тук...дори незнам колко съм изминал..и незнам къде съм..
Момичето го погледна страшно учудено и после избухна в смях..
-Ама ти сериозно ли??Вървял си и си стигнал тук??
-Ами да..?Как иначе...
Все така продължаваща да се смее,девойката му каза:
-Ами така...като те гледам не си местен...и няма как да си стигнал дотук вървейки.Ти си от Земята,а ние се намираме на звездата Сириус,съзвездието "Голямо куче"..