Thriller Part 2

Дъждовен ден,през който прозираха плахо слънчеви лъчи.Прегърбен човечец събираше прането от простора и от време на време плахо се оглеждаше.В ръката (ако можеше да се нарече така чуканчето му с 3 пръста и половина) си държеше списание,на което с отчетливи буквички беше написано "Playboy".Незнайно как се беше сдобил с това Путър,но сега се опитваше да го разглежда на спокойствие,без злобния поглед и крясъците на съсухрената си майка.Отгръщаше бързо страница след страница,като пред очите му се сменяха снимките на Памела Андерсън,Кармен Електра...и Лили Иванова.Путър доста дълго задържа погледа си върху фотосите на примата на българската музика..,а дали му е харесало можеше да се съди по лигите,течащи от устата му...
Животът изглеждаше мааалко по-не толкова ужасен за бедния нещастник,когато мощен писък разкъса въздуха:
-Ах,ти мръсен перверзникоо!!!!
Подобието на ръце на Путър се разтрепериха и списанието падна на тревата.Майката грабна бързо с ноктите си книжката и отвратено я хвана с два от орловите си нокти.
-Ти!!Така ли съм те възпитавала!Ще съберем съвет на лелите ти!Това не може да се отърве така!-с тези думи тя му завъртя такава плесница,че му се отвъртя главата.
От близо и далеч дъртата занаизвиква сестри си и ето,че в къщата започнаха да влизат дребни фигури с черни мантии.Вътре огромните мантии се сваляха и малки злобни бабички,с вид на хищни птици се настаняваха в хола,а на всичко това Путър прислужваше-носеше чаши за ченета,топлинки,възглавнички...а на старанията му се отговаряше:
-Долен мързелив малоумник,същия като баща си!
Нйа-накрая като че ли всичките вещици се събраха и явно главаната сред тях-майката на Путър застана в центъра и всички я загледаха с интерес.
-Заварих моят син да гледа порносписание!
Върл наплив от кряскащи бабички и злобни погледи засипаха Путър,който се беше свил в ъгъла и се опитваше да е незабележим...
Майката махна с ръце и бабичките се умълчаха.
-Искам да му покажем колко е грешно,това което е направил и колко е вредно за него...
И тогава вещиците се скупчиха около Путър и го скриха от поглед с черните си мантии(незнайно кога ги бяха облекли) като грабливи птици...и започнаха да действат...
Когато приключиха с жертвата си се оттеглиха и Майката ги изпрати.
Путър продължаваше да стои в ъгъла,но се взираше невиждащо в стената.Дали все още имаше душа в него?

За Оптимизма

"Оля,гледай по-оптимистично на живота!"-учителката ми по химия.
Малък цитат как трябва да гледам по-оптимистично на химията...живота ми си е наред...Или поне така си мисля в момента.
Има едни такива дни...когато е толкова красиво всичко навън и всичко,което ти се иска е да обикаляш,слушайки Enigma - Return To Innocence и да се възхищаваш на следобедното слънце,на проблясващия топящ се сняг и да се радваш на кокичетата,пробили си път между всичките боклуци...(пейзажът е съвременен все пак :).Изпълва те едно такова щастливо чувство...все едно си празен отвътре,но и същевременно си пълен...със спокойствие,удовлетворение...и чувстваш,че всичко е наред...че ще се оправи...оптимист си.
Обаче колко често ни се случва това?Колко често ние успяваме да видим красотата на света,а не да мислим колко мразим този или онзи,как не ни стигат парите...или пък не можем да идем там или там...и чувтвото за щастие май го няма,нали?
Няма да говоря за щастието...защото то е процес...който става бавно и трябва да открием себе си за да сме щастливи.Говоря за оптимизма-за пътя към щастието,за вярата че има щастие.Честно да си отговорим-вярваме ли,че има щастие,че не всичко е черно...че има любов и че човека на улицата не ти мисли непременно злото?
А е къде къде по-лесно да приемаме всичко не от черната му страна.Вярно е,че понякога ще бъдем разочаровани...но мисля,че процентът с добри завършеци ще е по-голям...

Thriller Part.1

Слънчев ден.Птичките пеят,бели облачета се стееелят по лазурно синьото небе,а един нещастен човечец коси трева...Тъкмо спре да си почине и от къщата(лееко пресилено,по-скоро от подобието на къща) се изкрещи някакъв глас,нещо средно между крясъците на Слави и запис на агитационен материал на Хитлер:
-Ах ти мръсно човекоподобно създание!!!Само да си спрял!Само да си спрял!!!Ще ти откъсна топките и ще ги закача на елхата за Коледа!-малко мълчание и вече по-тихо се добавя-Аз май го направих миналата година...Е,нищо!-(крясъците отново се усилват)-е ти извадя зъбите и ще си ги направя на огърлица!-и така нататък....
Човечецът огъва гръб над косата(дори и косачка няма ) и замислен над нещастната си съдба...измрънква:
-Да,.....мамо....- и след малко се чува ужасен вик,сякаш е видял Лили Иванова гола,обаче майката продължава да си крещи:
-Не ме интересува,каквото и да се е случило...дори пак да си си отсякъл крака...чак когато свършиш,можеш да си вървиш където искаш...
Отговор не се чува,но по яростното ръмжене и лай,които се разнасяха из целия квартал...съседските кучета бяха усетила неочаквано прясното барбекю и се бяха нахвърлили над нещастника...
Щастливото слънчице се беше скрило,когато косачът на градината успя да довлече изпохапаното си тяло до вратата на къщата и с ръката(или това което беше останало от нея) се опита да отвори,но тя се отвори сама и на прага застана дребна и съсухрена бабичка,която пак започна да врещи(да се чудиш от къде е изкарала тоя глас):
-Къде се губиш,тъпанар такъв!Гладна съм,а нищичко не си сготвил!Ще ти откъсна ръчичките,така да знаеш...мързеливец такъв.-след тези думи тя сведе погледа си и видя нещастното подобие на ръце на сина си,обърна се и добави:-Може и да не го правя,но си искам вечерята веднага!
Путър(така се казваше тоя идиот,търпящ всичко това) се завлече към кухнята,но по пътя до там попадна на телефона и набра номера на Бърза помощ.Колкото се може по-тихо измрънка по телефона:
-Моля ви елате тук...иам нужда от помощ,адресът е "Концлагер"N:1
Жената,обслужваща линията,извика уморена:
-О не пак...Господине,това ще е третото ви зашиване този месец!Незнам какво е положението този път,но преди два дни едва ви зашиха главата!Половината ви мозък изтече!
Путър се помъчи да отговори,опитвайки се да преодолее бързо изпълващата устата му кръв:
-Ще дойдете...ли,защото ръката ми е на път да се откъсне съвсем и...
Отсреща му затвориха и обнадежден Путър се завлече да направи вечерята на милата си майчица.

Щастието

Даниел лежеше на леглото и невиждащо се взираше в тавана.Личеше си,че дълго е стоял така-ръцете му бяха посинели от недвижението.Отстрани приличаше на мъртъв,ако не бяха премигващите му бавно очи.
Нямаше решение.Беше ясно.Обаче не трябваше всичко да свършва така.
Бяха слънчевите дни на щастието в малкото градче и в живота на 18-годишния Даниел.Училището приключваше.Имаше най-добри приятели,обично семейство-всичко от което едно момче на неговата възраст се нуждае.Освен едно-любовта я нямаше...
Но и тя се появи-в лицето на Кати,новото момиче в училището.Тя беше мила,умна...красива...или поне влюбеният му ум разсъждаваше така.Дните се нижеха всеки по-хубав от предишния,а на младото момче светът изглеждаше като Рая.
Всяко действие си има противодействие - случи се инцидент с кола и Кати остана в кома.Дълго време Даниел не можеше да приеме случилото се с любимата му.Не беше възможно.И той не искаше да повярва.Решението...или начинът да забрави...поне за малко се превърна в заблудата...Вече можеше да си я представи-тя е там и му се усмихва,не е безжизнена на легло...не е...и те са щастливи.Само трябваше да потърси Джим..или Анди-те имаха спасението.
Не след дълго всичко започна да разваля илюзията...те искаха пари,а Даниел нямаше.А трябваше да я види...отново същата както преди!От джоба на майка си се сдоби с двудневно нейно присъствие...щастие...поиска от приятелите си...и тя е вече там..,но всичко вече се беше разкрило.
Любимите хора на Даниел се опитаха да го спасят-той не искаше и да чуе,само така тя беше с него...и той можеше да забрави,че всъщност любимата му е на легло в болницата на системи...
Заведоха го в клиника-избяга...тя не беше там и той не можеше да я вижда.Когато се завърна в къщи.семейството му се опита да го върне обратно...но пълнолетието му им пречеше да го задължат.
Започна да работи на автомивка и с парите си купуваше щастие...докато не започна да боли.Вече болеше без..,а Кати не се появяваше.Нямаше изход и един ден той го осъзна с пълната му сила...
Сега лежеше на леглото си и се сбогуваше с всичко.Тя беше вече мъртва...дори не беше и на системите,в болницата.Просто трябваше да отиде при нея...

Announcement

В някаква степен зарязах блога...не че е страдано много заради това-електоратът ми не наброява повече от 3-4-5 човека..Бях "заета"...да се забавлявам...Имах рожден ден,който мина почти страхотно,изключая някои дребни детайли...Също така...уж уча...ама май не е така :D щом не мога да се измъкна от 4-5 средна оценка.. :D
Написала съм някои нови неща в часовете,в които не спя и скоро ще ги постна...стига да се хвана в не много мързеливо време.. :D
Засега е това...А...снимки от РДто ми тук

Честит Рожден Ден на Мен!!!(sun)

Имам рожден ден...Хихи и сега ми е яко(ще го празнувам утре)Хубаво е да имаш рожден ден-всички ти обръщат много повече внимание(sun)Вниманието е хубаво нещо....мда....
Супер е сега,ама вчера здраво се сдухах.Установих,че нищо не съм направила както трябва в живота си,а съм имала възможност за това(какво си мисли човек няколко минути преди да настъпи рожденния му ден,с чаша вино в ръка...)Намрънках се здраво на една приятелка и...ми мина(официално са ме обявили за дългокосо къдраво емо...и защото напоследък слушам много Family Force 5...поздрав с Ex-Girlfriend..)
Днес масивно се излигавих...и след като нахраних цялото даскало с бонбони...решавах кръстословици в всички часове...въпреки,че запознаха да ги крият от мен...откачам като видя кръстословица...решавам ги вече само с поглед...Побъркана работа...
Утре е голямото парти...но ще е в тесен кръг...установих,че ще яко да взема още хора...но ще е трудно за някои хора...и ако беше станало...сложно е...но не се получи така както исках... :C и хора,които исках да дойдат,няма да дойдат.. :(
Няма да пия...много!И няма да правя много поразии-обещах вече,няма нужда да ми го казвате отново!:D:D:D:D

За Красотата

Красотата е едно много разтегливо понятие,защото за всеки тя е различна.Обаче понякога красотата като такава бива зверски изнасилена от някое общество...Като например нашето.
Какво имам в предвид ли?Нашата "красива" чалга-култура.(всъщност не само тя е извращение с българското общество...но останалото ще го оставим на колегата Биров :D )
Да започнем с описание на една "супер готина чалга мацка" - руса коса и дълга коса,с бретон и много обем(вече има и вариации тип Виктория Бекъм или по-позната тук като прическа тип Преслава),задължително много фон дье тен(според мен така би могло да се прочете най-правилно на френски..),ярко розови/светлозелени/лилави или други крещящи цветове,пълни със силикон устни/ако няма такава възможност..този ефект се придобива с хиляда вида червила и гланцове=крайпътна проститутка(ефекта е ужасен),тигрови/леопардови блуза в различни цветове(наличието на повече цветове издига в йерархията),ако може да се намери и панталон в същия десен..е голям кеф,ботуши със 15 см токче...в златен/сребърен цвят...и всичко това завършва с предупреждението,че дрехите трябва да са с възможно най-малка площ.
До тук добре...така изглежда едно такова момиче..не е чак толкова лошо-стил все пак..По-лошото е манталитета.Щастието за една чалга-девойка се намира в това да може да е възможно повече на "кафе",кръчма или нещо подобно,с кудкудякащи нейни посестрими,да ходи всеки ден на козметик(колкото се може по-изкуствения вид е добре дошъл и понякога трудно се постига в домашни условия) и максимата"Трябва да си намеря богат мъж,за да може да не работя,за да не мисля и т.н...)
Ще задълбая по-подробно с последното..."Не искам да работя,затова ще си намеря богат чичко да ме издържа".Какво показва това за нашето общество-че то се разпада и вече няма ценности.Ще го покажа с пример-моя позната ми се похвали,че след като преспала с някакъв богаташ с цел някакви материални блага...отишла на кафе с жена му(защото така се били запознали-била приятелка с жената...)Всичко това показва,че мнозинството български момичета не искат да си използват главата,а някои други части от тялото...
Аз говорех за красотата,нали?Ще се върнем там-мнозинството български мъже харесват точно такива момичета,които не искат да ползват главите си...
Това е което мисля...надявам се,че не съм обидила никого...

За Приятелството

Някога,много отдавна...в Библейски времена човекът е бил щастлив в рая.Но щастието доскучава...и се е стигнало до Грехопадението-нещо ново(ех,ама трябваше ли да е само една ябълка??)Но с този пример искам да покажа как рутината,дори и щастливата такава,дотяга.Има нужда от разнообразие..във всичко.И най-вече в отношенията между хората(всичките видове,не само да се ограничаваме с любовта!)
Растем и се разминаваме с приятелите от детството...уж.Дали е така или оставяме приятелството на автопилот-нали номера е да създадем приятелство,а после нали го има-за какво да се грижим за него?(Не звучи ли познато,а?Усещам,че възклицавате:"Оо не!Аз се грижа за връзките си!)Е да,но кога последно си излязъл/а с приятел за да се видите ей така...да поговорите за музика,филми,книги и други видове общи интереси(това оставяте за новите познати)А тези,които са в "мрежата вече" си се оплаквате взаимно от гаджетата,училището/работата,родителите и т.н. и т.н...Има и изключения..но аз говоря общо.Признавам си дори,че и аз го правя..
Виждаме се с приятелите си само когато имаме нужда от помощ.

Това е само един мой извод с доказателства-ако не ви убеждават...кажете защо!Бъдещ адвокат съм и трябва да се уча от грешките си-така ще ми помогнете!Благодаря!

Енциклопедията(The Begining)

Реших да започна нещо като проект...под инфлуенцията на "L'encyclopedie" на Дидро(уча във Френската гимназия все пак,трябва да покажа че съм научила нещо-затова написах "инфлуенция" :D )Днес си разгръщах учебника по френски(иначе казано...Литературата на френски език ;(;(-и анализи правим!;( ) и ми дойде на ум...да пиша...нещо като статиики на такива теми,които засягат всички ни...Да видим какво ще се получи...очаквам мненията на прочелите..Благодаря! (sun)

Liverpool-Chelsea 2:0

Радост!Победихме Челси!С два гола на Фернандо Торес!След тъжните равенства...с които изгубихме преднината си и по този начин Манчестър Юнайтед ни надминаха..
Може да се каже,че наистина имаше голяма доза подпирачка...заради съдийството на Марк Райли...(Изгонването на Лампард не беше много заслужено..)
Доволна съм от играта на Шкртел(въпреки явната ми симпатия към Даниел Агер..)великия Джерард...който се хвърляше сърцато в битката...и Йоси Бенаюн..който,въпреки че не вкара гол,беше...в основата на всичките атаки на Ливърпул...
Радвам се,че съм привърженичка на Ливърпул...и в загубите...и в победите..(sun)

Резюме

Върнах се от Пазарджик.Бях си там за междусрочната ваканция...и беше много яко(изключая,че не ми остана време да огладнея...)Видях се с всички,с които трябваше и получих невероятен коледен подарък(автограф на Рафа Бенитез....оригинален еее!)
В петък идваха моята пловдивска компания на гости на моят втори роден град.Бяха много впечатлени,мисля...и ходихме също у нас...общо взето за да ядем :D Баба ми затрупа масата и след като излязохме..."Оля,ама ти можеш ли да готвиш така??Айде да ти плащаме...ти да ни готвиш.."и тем подобни... :D Ех,какво да се прави...всички жени в нашето семейство сме супер...във всяко отношение :D
И новото ми умотворение:
Във Вечерната гимназия отиват хора,които искат да учат,а нямат възможност,а в ГЮМА-тези,които не искат да учат...а трябва да завършат.

В парка на люлките в Пазарджик

Часовниковата кула

Отново на(май е..– люлка)