Thriller Part.1

Слънчев ден.Птичките пеят,бели облачета се стееелят по лазурно синьото небе,а един нещастен човечец коси трева...Тъкмо спре да си почине и от къщата(лееко пресилено,по-скоро от подобието на къща) се изкрещи някакъв глас,нещо средно между крясъците на Слави и запис на агитационен материал на Хитлер:
-Ах ти мръсно човекоподобно създание!!!Само да си спрял!Само да си спрял!!!Ще ти откъсна топките и ще ги закача на елхата за Коледа!-малко мълчание и вече по-тихо се добавя-Аз май го направих миналата година...Е,нищо!-(крясъците отново се усилват)-е ти извадя зъбите и ще си ги направя на огърлица!-и така нататък....
Човечецът огъва гръб над косата(дори и косачка няма ) и замислен над нещастната си съдба...измрънква:
-Да,.....мамо....- и след малко се чува ужасен вик,сякаш е видял Лили Иванова гола,обаче майката продължава да си крещи:
-Не ме интересува,каквото и да се е случило...дори пак да си си отсякъл крака...чак когато свършиш,можеш да си вървиш където искаш...
Отговор не се чува,но по яростното ръмжене и лай,които се разнасяха из целия квартал...съседските кучета бяха усетила неочаквано прясното барбекю и се бяха нахвърлили над нещастника...
Щастливото слънчице се беше скрило,когато косачът на градината успя да довлече изпохапаното си тяло до вратата на къщата и с ръката(или това което беше останало от нея) се опита да отвори,но тя се отвори сама и на прага застана дребна и съсухрена бабичка,която пак започна да врещи(да се чудиш от къде е изкарала тоя глас):
-Къде се губиш,тъпанар такъв!Гладна съм,а нищичко не си сготвил!Ще ти откъсна ръчичките,така да знаеш...мързеливец такъв.-след тези думи тя сведе погледа си и видя нещастното подобие на ръце на сина си,обърна се и добави:-Може и да не го правя,но си искам вечерята веднага!
Путър(така се казваше тоя идиот,търпящ всичко това) се завлече към кухнята,но по пътя до там попадна на телефона и набра номера на Бърза помощ.Колкото се може по-тихо измрънка по телефона:
-Моля ви елате тук...иам нужда от помощ,адресът е "Концлагер"N:1
Жената,обслужваща линията,извика уморена:
-О не пак...Господине,това ще е третото ви зашиване този месец!Незнам какво е положението този път,но преди два дни едва ви зашиха главата!Половината ви мозък изтече!
Путър се помъчи да отговори,опитвайки се да преодолее бързо изпълващата устата му кръв:
-Ще дойдете...ли,защото ръката ми е на път да се откъсне съвсем и...
Отсреща му затвориха и обнадежден Путър се завлече да направи вечерята на милата си майчица.