4 февруари 2009 г.

За Приятелството

Някога,много отдавна...в Библейски времена човекът е бил щастлив в рая.Но щастието доскучава...и се е стигнало до Грехопадението-нещо ново(ех,ама трябваше ли да е само една ябълка??)Но с този пример искам да покажа как рутината,дори и щастливата такава,дотяга.Има нужда от разнообразие..във всичко.И най-вече в отношенията между хората(всичките видове,не само да се ограничаваме с любовта!)
Растем и се разминаваме с приятелите от детството...уж.Дали е така или оставяме приятелството на автопилот-нали номера е да създадем приятелство,а после нали го има-за какво да се грижим за него?(Не звучи ли познато,а?Усещам,че възклицавате:"Оо не!Аз се грижа за връзките си!)Е да,но кога последно си излязъл/а с приятел за да се видите ей така...да поговорите за музика,филми,книги и други видове общи интереси(това оставяте за новите познати)А тези,които са в "мрежата вече" си се оплаквате взаимно от гаджетата,училището/работата,родителите и т.н. и т.н...Има и изключения..но аз говоря общо.Признавам си дори,че и аз го правя..
Виждаме се с приятелите си само когато имаме нужда от помощ.

Това е само един мой извод с доказателства-ако не ви убеждават...кажете защо!Бъдещ адвокат съм и трябва да се уча от грешките си-така ще ми помогнете!Благодаря!

2 коментара:

WiNtEr` каза...

Моето мнение е, че наистина отделяме много малко време за старите си приятели, по-точно "сигурните" и се впускаме в нови и нови приятелства, отделяйки внимание на тях. За мен това е присъщо ако не на всички, то на по-голямата част от човечеството. Това не значи, че трябва да обръщаме внимание само на старите си приятели...Просто да намерим някакъв баланс, без да пренебрегваме никой. Иначе, да звучи убедително, но личното ми мнение е, че приключваш с убеждаването точно, когато си набрала инерция да продължиш, така че не спирай толкова бързо :)

Unknown каза...

Интересна тема, но и тук както навсякъде другаде има две страни монетата. Аз например поддържам връзка с приятелите си, независимо че се запознавам и с нови хора. Понеже се връщам в Пловдив не толкова често колкото ми се иска, не виждам и приятелите си много, но всеки път когато съм си в Майненско се виждам с доста народ. Също така пък имам и много добри приятели от детството с които се виждам 1-2 пъти годишно... Така, че май и моята усмивка е издълбана на същата тази монета :)

P.S. Здравей :)


Blogspot Template by Isnaini Dot Com and Supported by Ralepi.Com - Ducati Motorcycle