Апотеоз

Тя стои пред прозореца
чака с трепет в сърцето,
молейки се на Твореца
нейният любим да не е на Небето.
Той замина...отдавна
остави нея сама
в мъка удавна,
за нея светът потъна в тъма.
Няма я вече усмивката му-да озарява
нейният ден да огрява
тя иска само да почувства отново любовта.
Очите й-така блестящи преди
пълни с щастливи искри
сега потъмнели са от сълзи
Като сянка върви тя по тревата
моли и проклина съдбата
събира и хвърля разкъсани
изсъхнали цветя-откъснати
от нейната ръка.
Бавно стопява се нейната жизнена сила
няма вече нищо,което да я подхранва
плаче тихо,в леглото си се свила
и се надява сънят да я спаси от агонията й безпощадна.
Но ето чува тя живителния му глас
ето го-усмихва се на вратата
тя се хвърля в сладката му прегръдка в захлас
и изчезва...но къде?
И с усмивка застива мъртвешкото й лице.

Nous...

Nous sommes jeunes
Nous sommes naifs
Nous cherchons les reponses de nos questions
Pas des moyens,pas d'aide...
Dans l'espace froid de la vie...
Nous sommes seulement des pietons..
Nous voulons d'etre heureux
Nous sommes amoureux
Dans la vie,dans le futur
Nous sommes la nouvelle generation
Nous pourchassons nos buts et nos reves
Les enfants du monde...nous sommes tous les soeurs ou freres...
C'est tout que nous voulons...-faites l'amour,pas la guerre...

Декларация

Няма да спреш.
Това е твоята сила.
Сълзите са вече скреж.
Няма да ги видиш-аз съм ги вече скрила.

Думите раняват.
Но от теб вече не.
Чувствата могат да се забравят.
Дълго чаках времето да спре.

За нищо не съжалявам.
Сама пътя си и теб избрах.
Препятствията сама преодолявам.
Напред продължавам след теб и този крах.

Епопея

Вятърът си играе с листата,
тези мъртви паднали листа.
Вятърът ги навява над телата,
паднали в боя от тази война.
Война неискана,нежелана,
превърнала се в робство.
Война-родила само сълзи на зачернени жени,
в чиито сърца само скръбтта има господство.
Смисъл няма-а и за какво,
мъртвите няма да се върнат.
Смисъл няма-а и защо,
те от прах дойдоха и в прах ще се превърнат.
Дойде краят на войната-дойде свободата!
Радвайте се,защо мълчите-нали се освободихте!
Обяснете на онези майки,на онез жени,
чиито деца убихте...
Но не-вие се скрихте...и отговорихте:"Съдба"..
И все още отекват питащи далечни гласове:
"За какво,за какво ви беше тази война..?!"

Мрак

Слънцето скрива своите лъчи,
от мрака последвал не виждат моите очи
и не мога да намеря вече пътя сама
закъснях - вече съм в капана на любовта

Стоя и чакам,седнала на тротоара
като на някоя малка гара,
но аз не чакам влак,а светлина
която само ти можеш да ми дадеш
за да излекуваш моята душа.

Студено ми е...стоя в тъмнина,
но ще чакам аз...ако трябва до края на света
незнам защо...-просто така
на това е способна само любовта.
Бележка от авторката:Стихотворение без ясна идея... Написано в момент на вдъхновение...