Трябваше някъде да се опитам да изразя чувствата си...защото не е лесно да си ги пазиш.
След броени дни...животът ми ще се промени напълно.Тази мисъл ме изпълва с ентусиазъм,но същевременно със страх.Бъдещето никога не е било от любимите ми неща - може би защото съм си страхлива или просто защото ме е страх от нараняване.По-скоро е второто (все пак онзи ден почти убих паяк!) До къде ще се докарам така - само...( тежко ми е да го кажа..) бъдещето ще покаже.
Вчера направихме "прощалното ми парти".На два-три пъти ми се приплакваше,защото осъзнавах,че тази наистина хубава и изпълнена с хубави емоции част от живота ми свършва...и последните часове от нея изтичат в този момент.Неизбежно беше да отбележа,че всички сме пораснали и че времето,в което се притеснявахме дали ще ни пуснат някъде или дали ще ни дадат бира в някое заведение(не дай си Боже нещо повече) безвъзвратно си е отишло.Вече сме студенти,пълнолетни...поели отговорност (уж) за собствения си живот.И най-важното...и най-тъжното...ние се разделяме :(
Аз все още съм си дете в много отношения,някои добри,други лоши..,но все пак...нямам право на това повече.Сега искаш- не искаш... думата "възрастен" виси като камък...
A...не ми се мисли повече за това..Излиянията свършиха...
Merci a tous...et vous savez que je vous aime!
