За Изкушенията

Изкушенията...водят до грях...За мен 1ви закон за физикобиологията...
Трябва да имаш много силна воля,за да им устоиш.Изкушенията са навсякъде...и за повечето хора са подобни:за женения-чужда жена,за алкохолика-чашка C2H5OH...и така нататък...
Какво всъщност е изкушението?Нещо,което много искаш да имаш/направиш,но не можеш...и точно в това му е най-големия чар.
Казват,че най-добрият начин да се преодолее изкушението...е да му се отдадеш..Обаче не ли това...просто липса на слабост?Щом не трябва да го правиш..значи..така трябва..Много от изкусените предпочитат да мислят така:"Ще му мисля после" и ..оттам започват проблемите..
Но животът нямаше да е интересен,ако нямаше за какво забранено да се мечтае...за какво да живеем.
Така,че според мен най-добрият начин да сме щастливи с изкушенията е да преценяваме последствията...Дали можем лесно да ги оправим или нараняваме някого...или става нещо непоправимо...
Това е скромното ми и както изглежда късо мнение...

Лов на вещици

Плътта гори-огънят я изгаря
навсякъде се разнася смрадта
душата в мъки се разтваря
близо е,близо е смъртта
Всичко червено е-кръвта тече
красъци затихват в засъхнала уста
боли,боли все повече...
ще се изтърпи-това е само съдба.
Огънят бързо всичко унищожава
бързо кладата изпепелява
душата вече е свободна,
няма земно тяло,което да я притежава...


Ловът на вещици е процес...човешка идея,появила се през Същинското средновековие като "защита на устоите и каноните" на християнството и по-скоро на Църквата.
Самото понятие означава гоненето и най-често изгарянето на клада на жени,набедени...най често напълно безмислено и недоказано в различни неща...че прави магии за неплодородие,че е изневерила...че е убила някого чрез магия и т.н...При различни фантасмагорични обвинения тези жени биват подлагани на различни мъчения и после....умъртвявани...чрез клада и т.н...
По-късно тази практика се изоставя привидно,защото се появява Светата Инквизиция и тя се заема с изтребването на "грешниците",но на някои места ловът на вещици се продължава и по късно...дори и до днес...

За Оптимизма

"Оля,гледай по-оптимистично на живота!"-учителката ми по химия.
Малък цитат как трябва да гледам по-оптимистично на химията...живота ми си е наред...Или поне така си мисля в момента.
Има едни такива дни...когато е толкова красиво всичко навън и всичко,което ти се иска е да обикаляш,слушайки Enigma - Return To Innocence и да се възхищаваш на следобедното слънце,на проблясващия топящ се сняг и да се радваш на кокичетата,пробили си път между всичките боклуци...(пейзажът е съвременен все пак :).Изпълва те едно такова щастливо чувство...все едно си празен отвътре,но и същевременно си пълен...със спокойствие,удовлетворение...и чувстваш,че всичко е наред...че ще се оправи...оптимист си.
Обаче колко често ни се случва това?Колко често ние успяваме да видим красотата на света,а не да мислим колко мразим този или онзи,как не ни стигат парите...или пък не можем да идем там или там...и чувтвото за щастие май го няма,нали?
Няма да говоря за щастието...защото то е процес...който става бавно и трябва да открием себе си за да сме щастливи.Говоря за оптимизма-за пътя към щастието,за вярата че има щастие.Честно да си отговорим-вярваме ли,че има щастие,че не всичко е черно...че има любов и че човека на улицата не ти мисли непременно злото?
А е къде къде по-лесно да приемаме всичко не от черната му страна.Вярно е,че понякога ще бъдем разочаровани...но мисля,че процентът с добри завършеци ще е по-голям...

За Красотата

Красотата е едно много разтегливо понятие,защото за всеки тя е различна.Обаче понякога красотата като такава бива зверски изнасилена от някое общество...Като например нашето.
Какво имам в предвид ли?Нашата "красива" чалга-култура.(всъщност не само тя е извращение с българското общество...но останалото ще го оставим на колегата Биров :D )
Да започнем с описание на една "супер готина чалга мацка" - руса коса и дълга коса,с бретон и много обем(вече има и вариации тип Виктория Бекъм или по-позната тук като прическа тип Преслава),задължително много фон дье тен(според мен така би могло да се прочете най-правилно на френски..),ярко розови/светлозелени/лилави или други крещящи цветове,пълни със силикон устни/ако няма такава възможност..този ефект се придобива с хиляда вида червила и гланцове=крайпътна проститутка(ефекта е ужасен),тигрови/леопардови блуза в различни цветове(наличието на повече цветове издига в йерархията),ако може да се намери и панталон в същия десен..е голям кеф,ботуши със 15 см токче...в златен/сребърен цвят...и всичко това завършва с предупреждението,че дрехите трябва да са с възможно най-малка площ.
До тук добре...така изглежда едно такова момиче..не е чак толкова лошо-стил все пак..По-лошото е манталитета.Щастието за една чалга-девойка се намира в това да може да е възможно повече на "кафе",кръчма или нещо подобно,с кудкудякащи нейни посестрими,да ходи всеки ден на козметик(колкото се може по-изкуствения вид е добре дошъл и понякога трудно се постига в домашни условия) и максимата"Трябва да си намеря богат мъж,за да може да не работя,за да не мисля и т.н...)
Ще задълбая по-подробно с последното..."Не искам да работя,затова ще си намеря богат чичко да ме издържа".Какво показва това за нашето общество-че то се разпада и вече няма ценности.Ще го покажа с пример-моя позната ми се похвали,че след като преспала с някакъв богаташ с цел някакви материални блага...отишла на кафе с жена му(защото така се били запознали-била приятелка с жената...)Всичко това показва,че мнозинството български момичета не искат да си използват главата,а някои други части от тялото...
Аз говорех за красотата,нали?Ще се върнем там-мнозинството български мъже харесват точно такива момичета,които не искат да ползват главите си...
Това е което мисля...надявам се,че не съм обидила никого...

За Приятелството

Някога,много отдавна...в Библейски времена човекът е бил щастлив в рая.Но щастието доскучава...и се е стигнало до Грехопадението-нещо ново(ех,ама трябваше ли да е само една ябълка??)Но с този пример искам да покажа как рутината,дори и щастливата такава,дотяга.Има нужда от разнообразие..във всичко.И най-вече в отношенията между хората(всичките видове,не само да се ограничаваме с любовта!)
Растем и се разминаваме с приятелите от детството...уж.Дали е така или оставяме приятелството на автопилот-нали номера е да създадем приятелство,а после нали го има-за какво да се грижим за него?(Не звучи ли познато,а?Усещам,че възклицавате:"Оо не!Аз се грижа за връзките си!)Е да,но кога последно си излязъл/а с приятел за да се видите ей така...да поговорите за музика,филми,книги и други видове общи интереси(това оставяте за новите познати)А тези,които са в "мрежата вече" си се оплаквате взаимно от гаджетата,училището/работата,родителите и т.н. и т.н...Има и изключения..но аз говоря общо.Признавам си дори,че и аз го правя..
Виждаме се с приятелите си само когато имаме нужда от помощ.

Това е само един мой извод с доказателства-ако не ви убеждават...кажете защо!Бъдещ адвокат съм и трябва да се уча от грешките си-така ще ми помогнете!Благодаря!

Енциклопедията(The Begining)

Реших да започна нещо като проект...под инфлуенцията на "L'encyclopedie" на Дидро(уча във Френската гимназия все пак,трябва да покажа че съм научила нещо-затова написах "инфлуенция" :D )Днес си разгръщах учебника по френски(иначе казано...Литературата на френски език ;(;(-и анализи правим!;( ) и ми дойде на ум...да пиша...нещо като статиики на такива теми,които засягат всички ни...Да видим какво ще се получи...очаквам мненията на прочелите..Благодаря! (sun)