За Оптимизма

"Оля,гледай по-оптимистично на живота!"-учителката ми по химия.
Малък цитат как трябва да гледам по-оптимистично на химията...живота ми си е наред...Или поне така си мисля в момента.
Има едни такива дни...когато е толкова красиво всичко навън и всичко,което ти се иска е да обикаляш,слушайки Enigma - Return To Innocence и да се възхищаваш на следобедното слънце,на проблясващия топящ се сняг и да се радваш на кокичетата,пробили си път между всичките боклуци...(пейзажът е съвременен все пак :).Изпълва те едно такова щастливо чувство...все едно си празен отвътре,но и същевременно си пълен...със спокойствие,удовлетворение...и чувстваш,че всичко е наред...че ще се оправи...оптимист си.
Обаче колко често ни се случва това?Колко често ние успяваме да видим красотата на света,а не да мислим колко мразим този или онзи,как не ни стигат парите...или пък не можем да идем там или там...и чувтвото за щастие май го няма,нали?
Няма да говоря за щастието...защото то е процес...който става бавно и трябва да открием себе си за да сме щастливи.Говоря за оптимизма-за пътя към щастието,за вярата че има щастие.Честно да си отговорим-вярваме ли,че има щастие,че не всичко е черно...че има любов и че човека на улицата не ти мисли непременно злото?
А е къде къде по-лесно да приемаме всичко не от черната му страна.Вярно е,че понякога ще бъдем разочаровани...но мисля,че процентът с добри завършеци ще е по-голям...