В събота се състоя най-важния мач от сезона в Премиер лийг за моята вотра религия-Ливърпул.Манчестър Юнайтед-Ливърпул 1:4
На 14,когато се падаше мача...ние трябваше да учим...и аз взех радикалното решение да си изпрося бележка от личната лекарка..(при нас е много трудно да избяга човек.)и в събота доволно щастлива станах,за да се приготвя.Моя приятелка от Пазарджик,също голяма фенка ми беше казала,че ще дойде с мен да гледаме мача и аз,с 30 минутно закъснение(извинявай,Теди)се занесох до Пощата.Затътрихме се към Панаира(заведението,където щеше да се състои всичкото това се намираше наблизо..),обаче аз отново обърках пряката...и дълго време търсихме "Марсията".Аз си сложих моята голяма гордост-тениската ми,макар и малко остаряла,но от Anfield още докато отивахме и имаше ефект-една кола спря да ни питат къде е сбирката,а няколко коли ми свириха...въпреки че не съм убедена за второто,че е заради фланелката.
Най-накрая успях да намеря мястото(GPS-a ми най-накрая проработи) и влязохме вътре...Учудени,заради страшното много хора...които се бяха събрали...(знаехме,че е национална сбирка...обаче не бяхме очаквали толкова много,при все че беше работен ден.)
Настанихме се на една от масите и аз си взех Carslberg( как иначе..) и заоглеждахме останалите хора.Направи ни впечатление че от 110-120тте души(може и повече да са били) едва ли да имаше повече от 15-18 момичета...
До нас стояха две момичета и аз естествено трябваше да се запозная с тях...и се почнаха едни приказки...и софийските ми приятели се увеличиха с още двама...вече ме мързи дори да преброя като отида с кого трябва да се видя...
Тъй като беше рано,а имаше и мач Ботев-Левски...пуснаха него...докато гледахме гениалните спасяваници на Лилчо Арсов а.к.а Софрата(все пак Ботев загубиха с 0:1,но Чичовото не си промени израза на лицето..),говорехме с новите приятелки...Е тва е...всичките фенове на Ливърпул са страхотни хора (sun)
Часът на мача наближи и трябваше да отида да взема моят мачов придружител(заради мен дойде...на самотек съм с тази моя Ливърпулска страст :D )
И всичко започна...
Дузпа за ман..човците...хиляди пряксвободни,бити от моя омразник..,но справедливостта възтържествува-Торес наказа възгордялите се,възползвайки се от грешка на защитника Видич(според мен скрит наш фен :D )...всичко продължаваше с нови пряксвободни...естествено за Манчестър Юнайтед...докато Видич отново не ни показа симпатията си към нас и не бутна Стиви Джи в наказателното поле...Червен картон за него и дузпа за нас...Стиви естествено беше безпогрешен...и цялата марсия щеше да се срути от щастливите викова на нас,привържениците..Играта продължи,леко груба...но това нямаше значение...бразилецът Аурелио направи резултатът 1:3...очите ми се напълниха със сълзи...глас вече нямах :D ...Вече бях сигурна в разгормната ни победа...и звънях на Пепи да ми приготви биричките (sun),когато Досена(втори негов гол в тая седмица...и все 4ти :D :D:D в мача...)направи резултатът исторически..
Тръгнахме към центъра със софиянките и се опитах да се представя като ексурзовод колкото можех...обаче едвам намерих кроасани 22 карата...в София нямало :( През това време столичанките ни запознаха със своя приятелка,която учи в Пловдив...няма смисъл да казвам,че и тя е супер човек...
През това време баща ми звъни и заявява(той знае,че съм на даскало):"Ти като не гледаш мача на Ливърпул...те вземат,че бият.."
Изпратихме софианките на влака и с бъдещата лекарка ударихме един лафмохабет на гарата,докато краката ни не станах ана ледени кубчета...и се сетихме,че стоим навън...
Уникален ден беше...част от уникална седмица..,пълна с емоции...за жалост не само хубави.
Днес се изтъпаних с тениската ми на даскало...заслужаваше си,за да видя изключително злобните погледи на фенчетата на...айде стига с цензурата...манафчетата...
А какво казали Реал Мадрид на Манчестър Юнайтед?
Отговор:Не сте сами!
P.S.Благодаря на Теди,Васко,Албена,Ваня и Тони за страхотния ден!(hugs)
