Една съвременна история

Имало едно време едно момиченце...Да я наречем Тифи.Та Тифи живееше в едно затънтено градче в държавата Абсурдистан.Всичко в тази страна противоречеше на нормално приетите норми,обаче на повечето хора си им харесваше(или ги бяха накарали да си мислят така с голямо количество чалга и кебабчета)В тази държава всички мислещи бяха дискриминирани и царуваше всеобща простотия.В тази среда нашата главна героиня процъфтяваше-Тифи не блестеше с особена интелигентност и мислите й се свеждаха до асимилиране на новия каталог на Avon/Oriflame и статиите в Cosmopolitan.Всяка сутрин ставаше в 5 часа за да има време да си направи прическата(стил"Уплашен лъв") и да сложи всичките си макиажи,за да може към 8 часа да се появи триумфално на училище за да покаже новите дрешки.А след дефилето се забиваше в някои от СуПиР ЯКиТе кАфиНеТа с другите си себеподобни.
Но един ден се случи нещо различно.В училището имаше инспектор и учителите се примолиха на възпитаниците си да останат в час...поне докато мине инспекцията.Неохотно се навиха повечето,но при условие че получат тройки за годината.След пазарлъците...учениците се настаниха по чиновете и зачакаха да влезе инспектора.
Оказа се,че това е млада усмихната жена,очевидно пълна с оптимизъм,защото започна с фантастичните думи:
-Какви сте умнички всички!
Всички се спогледаха учудено,но жената реши да продължи с мисията си:
-Днес ще наблюдавам урока ви,обаче преди вашата преподавателка да започне...искам да ви задам един въпрос:С какво искате да се занимавате,след като завършите училище?
Никой не вдигна ръка и затова учителката побърза да се намеси:
-Те малко се притесняват а и имат нужда да помислят...Но...Иване,кажи ти!
Иван неохотно се изправи-едро момче с много надменен поглед.
-Мииии...аз ще продължа бизнеса на татко..
-С какво се занимава татко ти?-усмихнато попитала инспекторката.
-Мии с едни хора...носят едни неща и водят едни хора в чужбина...или...амми..такива работи..
Учителката пресече следващия въпрос към Иван:
-Мерси Ваньо!Да отговори друг...Тифи?
Нашето момиче не благоволи да се изправи под предтекст,че не можела..в момента.
-Ами..аз не искам да работя,а и мразя да уча...Едвам идвам на туй тъпо даскало!А още 3 години или там колкото се виси в тъпия университет..Търся си богат и красив мъж,който да ми купува всичко,което поискам и да мога да се хваля на приятелките си.Ми това е..
Младата инспекторка спря да се усмихва-отговорите на двамата ученици не бяха това,което тя очакваше явно.Обърна се към учителката:
-Благодаря ви...за съдействието.Оставям останалия час на вас.
***
На края на часа инспекторката излезе първа.Някои от учениците твърдят,че са я чули да си казва:"Бог да ни е на помощ,щом имаме такова ново поколение!"

Ден...и седмица

Тия дни ми е заспало...уморено...и общо взето искам само да спя :D Почти завърших срока...и то добре...и ся...нямам какво да правя..Вярно,че след седмица се почва всичко отначало...на бял лист...но за момента не мисля за това.
Липсват ми приятелите..отделно че тези в Пловдив едва смогвам да ги виждам заради тъпата втора смяна..а и другите,по другите градове(не мога да сметна кога последно се разхождах из Пазарджик!)Трябваше днес да отида..ама ми се спи...и изобщо-другата седмица,обещавам!
Искам и до Карлово да отида...искам просто да мога да се телепортирам..:D
Пиша глупости...и затова ще спирам.Успех на Жежа и Вяра с конферансието в понеделник,а стискам палци...Отивам да си чета книжката...и после да си гледам мача..(sun)

Епопея

Вятърът си играе с листата,
тези мъртви паднали листа.
Вятърът ги навява над телата,
паднали в боя от тази война.
Война неискана,нежелана,
превърнала се в робство.
Война-родила само сълзи на зачернени жени,
в чиито сърца само скръбтта има господство.
Смисъл няма-а и за какво,
мъртвите няма да се върнат.
Смисъл няма-а и защо,
те от прах дойдоха и в прах ще се превърнат.
Дойде краят на войната-дойде свободата!
Радвайте се,защо мълчите-нали се освободихте!
Обяснете на онези майки,на онез жени,
чиито деца убихте...
Но не-вие се скрихте...и отговорихте:"Съдба"..
И все още отекват питащи далечни гласове:
"За какво,за какво ви беше тази война..?!"

Комунизъм...

Темата за СССР и комунизма е близка на сърцето ми...не,не защото я был коммунистом :DВнучка съм на върли комунисти и същеря на антикомунист..На мен самата ми е страшно интересно да слушам за Великий коммунистический режим.Каквото и да говорим,но всеки роден след 1985 година няма реално съзнателен досег с този строй,а все пак сме били така 50 години.Интересувам се живо от история и особено от комичните и интересни нейни части... :D
Maлко въведение...комунизма се ражда като утопична наука в трудовете на германския философ Карл Маркc и първоначално не показва никакви признаци да е това,в което се превръща.Но в очите на един руснак с плешива глава това не изглежда така-Владимир И. Ленин създава вече прототипа на Науката,изучавана 50 години като задължителен предмет всички български студенти.Като такова комунистическото учение се харесва много на нещастния руски народ,който в търсенето на спасение от мизерията си...отива от трън та на глог.1917 година е една от най-важните години не само в руската история ами и в световната-Октомврийската революция променя света за повече от 70 години.Ражда се Великият Съветски Съюз,включващ много Съветски републики(независимо дали искат или не искат...)Няма да се задълбочавам...след Ленин на "престола" застава Йосиф В. Сталин...той няма нужда от обяснение,мисля..и нататък...моят любимец...който идва на власт след Хрушчов-Леонид И. Брежнев...


Митична фигура във историята на СССР,Брежнев остава пословичен с целувката на канцлера на ГДР Ерик Кронефелд(btw e бил доста щедър откъм целувки...особено с мъже..)




При управлението на Брежнев започва упадакът на Съюза..,но аз смятам да допиша това,което пиша...не с това :D Ta Леонид доста бързо се е адаптирал в положението си и общо взето е прекарал половината от живота си пиян...и може би натъпкан с наркотици.Има слухове дори,че Брежнев е полинал много по-рано от обявената дата...и на негово място е била кукла...До колкото знам...май разлика е нямало...важното е да можела да се целува...
СССР е прецедент като единствената държавоподобна страна,чиито управляващи са почти неграмотни...и общо взето след Сталин са били само поставени лица..чиято роля е била да махат с ръка на Червения площад по време на манифестациите и да се разхождат по света...Действителната власт е била в ръцете на скрити и по този начин много по-силни лица..
Л.И.Брежнев е бил най-видния от най-чудно защо са на власт в братската СССР...служейки си с около 2000 до 3000 думи...и прословутите...вежди...Ех,Леонид..водка?Или джин,а?
Русия е страната на най-големите абсурди...откъснатостта й от цивилизованите страни...и огромнтата й територия са предпоставки за това...Малко се отнесох...ама съм си такава...ето малко вицове за Л.И.Б... :)
***
- Пошегувахме се и стига толкова. - казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
***
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
***
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня.
- Продаваш ли я?
- Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца.
- Че как да избирам като тя е една?
- И ти си ни един но все те избираме.
***
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости.
- Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав?
- А бе, кво да ти кажа... В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
***
Айде стига толкова...

Малка моя тайна...

Всички мои познати знаят дивата ми футболна страст и още повече фанатичното ми поклоничество към Ливърпул...и фенчеството ми към Ювентус.Но ще издам една тайна :D някъде от 6-7 годишна до към 12-13...бях влюбена във Франческо Тоти...капитана на футболния отбор Рома,с прозвището Принцът на Рим..

Малко празни приказки...

Не е много ясно какви са събитията напоследък :DПокрай еуфорията на очакване на някаква дървена,метална,мазутова или газова...ваканция..нещо позагубих представа за реално случващите се събития...Таа..отнасям се както в час по БЕЛ(даскала заяви,че за първи път вижда такъв човек да говори толкова без да си поема дъх и му било много интересно да ме слуша)Завършваме срокааа...всички знаем какво значи това-ще ни направят на...примати(това ме подсеща...не че има някаква логика...ама"Заради един банан да те правят на маймуна цял живот")
Ще ме наказват...както и целия клас...Никога не бихте се сетили защо..-изгасихме лампите в класната ни стая...и даскалката ни по френски извика заместник-директорката,която ни крещя 15 минути и след като не успяхме да дадем логично обяснение(ми то такова няма),ще разберем какви са ни санкциите в най-скоро време.А преди това класната ни ще ни разтреля...на стената(А Вапцаров ще го учим чак догодина!)Чудите се защо?-уча във ФЕГ Пловдив...
Продадоха моят любимец Даниел Агер от Ливърпул на Милан,"пенсионерите"...Страшно ми е тъжно-той беше бъдещето на защитата!Едва ли много хора разбират защо толкова скърбя-и не е само защото ми е любимец,а просто е мноого добър защитник.Тъжно...I will miss you,Danny!

Що е време..?

Гледах един филм...The Curious Case of Benjamin Button,който много хора около мен гледаха и препоръчаха горещо.Цяла седмица се оптивам да намеря време...и ето,че в 3 и половина сутринта,в събота...изключих Медиа Плейъра...
Основното лого на филма е,че "нищо не е вечно"..което е вярно...(въпреки че да си призная,аз не го вярвах...)Времето,като такова,е може би едно от най-непонятните за човека неща..,защото не може да се види,чуе...дори усети(та то минава неусетно..)Зададох си нови въпроси(а не исках,защото имам достатъчно без отговор)
Как бих се почувствала,ако всичко ми се случваше в обратна последователност?Мрънкам,че искам това...че искам онова...а как бих се почувствала,ако получех нещо преждевременно и после...когато ми е най-нужно...когато му е времето...аз го загубя..
Трябваше да гледам филма по-рано..сега нямам време да мисля...за отговорите..Закъснях...или може би подраних..?

Agger’s story

Изсвири се първият съдийски сигнал-мачът започваше.Публиката затаи дъх-техните любимци се изправяха в сблъсък.Играчите се виждаха като жълти призраци в дъждовният ден,на фона на сивото небе.Играта вървеше нормално и и треньорът на Бьорндби-Майкъл Лоудръп,нямаше много причини да е неспокоен.Единствено резултатът беше тревожещ-0:0.Мисълта на младия треньор работеше трескаво:нападателите оставаха пасивни и за 35 минути игра имаше само две по-опасни положения пред вратата на противника.На скамейката нямаше много предложения,които да могат да подобрят положението.Лоудръп се обърна отново към терена и се загледа към пространсвото пред вратаря.Висок тъмнокос защитник отбиваше всяка идея на противниковите нападатели за атака.Най-добрият играч за миналата година,Даниел Агер играеше по-добре и от обиграният капитан Пер Нилсен.Загледан в шпагата на Агер,наставникът се сепна от гласа на своя помощник:
-Дошли са съгледвачи.До колкото разбрах следят Агер за Ливърпул.
-Не са ми казали...Ще ми е трудно да се разделя с такъв футболист!-засмя се мейнджърът.-Лесно няма да го дадем!
Лоудръп погледна към трибуните,но в дъжда трудно успяваше да различи лица и се отказа да търси ливърпулските пратеници.
-,,Такъв е законът на Новия свят-най-добрите отиват при тези с парите."-помисли си той и отново се зае с текущия мач.

-Официално е,предложиха оферта.Но искат отново да говорят с вас.
-Налага ли се?
Помощник-треньора не отговори,а само подаде слушалката на Лоудръп:
-Майкъл Лоудръп на телефона...Да...приемаме офертата,нали така?Какво има още?
С измъчено лице той затвори телефона.
-Кажи му,че трябва да замине другата седмица.Има насрочени вече медицински прегледи.

-Здрасти Дани...Готов ли си за заминаването?-с приповдигнато настроение,зад което прозираха истинските му чувства,треньорът посрещна вече бившият си играч.
-Почти...тренер...Малко ми е тъжно да се разделя с отбора,но трябва да се приемат нови предизвикателства,нали така?-усмихна се с очарователната си усмивка Даниел.
Лодръп реши да отговори с огорчена такава...
-Тренер...ако бъда честен...Леко съм притеснен.Поинтересувах се за положението на Ливърпул-да,наистина има недостиг на защитници,но дали няма да съм поредният,търкащ скамейката?
Въпреки,че не можеше да бъде сигурен в нищо,Лоудръп трябваше да успокои и залъже притесненията на своя питомец:
-Даниел...Ти си пред очите ми вече година и аз те взех в моят отбор...За Бога...ти си талантът на годината!!!Рафаел Бенитез няма да посмее да те остави и минута в резервите!!И ти трябва да си с такава нагласа!!Нямаш никакви причини да се съмняваш в себе си!
Лоудръп се усети,че стои прав с вдигната в юмрюк ръка и седна на стола си,леко притеснен..:
-И така Дани...Нямам какво друго да кажа,освен да не забравяш от къде си тръгнал и...успех!
Агер се обърна към вратата и не видя тъгата по лицето на своя наставник.

-Агер,искам от теб да ми покажеш нещо специално,нещо което смяташ,че ще впечатли.-каза спокойно Бенитез и зачака реакцията на новия.
Даниел не беше подготвен за това и реши да бъде честен с предполагаемият си бъдещ треньор:
-Специалните си качества мога да покажа в двубоите...Не мога изкуствено да се правя,че играя...
Ливърпулският мейнджър се обърна и Агер не успя да разгадае отговорът му и зачака притеснен.Когато най-накрая той се обърна,младият датчанин успокоено видя,че новият му шеф се усмихва:
-Прав си,младежо!А сега ми покажи как тичаш.-и с тези последни думи Бенитез отиде при Джерард.

-Здрасти хлапе!Как е новият отбор?Разбрах,че не си в идеално състояние за игра?-чу Даниел успокояващия глас на своя дългогодишен приятел Пер Нилсен.
-Здравей...Не,не съм много добре...Едва започнах да играя и...контузии,контузии...Почти не съм излизал на терена.Притеснявам се,че ще ми намерят заместник...а и ще разбера,ако стане така-за момента аз съм абсолютно безполезен!
-Хей,хей..не говори така ,хлапе!На всеки се случва!И аз съм имал такива проблеми..
-Но не веднага,след като си дошъл в нов отбор!
-Хлапе...всеки има проблеми.А точно твоите се преодоляват!Дръж се мъжки,момче!Ще се видим на мачовете на националния.Ще дойда да ви гледам,хлапета!

Еуфорията беше голяма.Всичките му съотборници се хвърляха върху Даниел,който още не осъзнаваше какво се беше случило.
-Браво,Агер!-чу близо до себе си той и видя усмихнатото лице на капитана Стивън Джерард.
-Ти си моята гордост!-с потупване по гърба,Джейми Карагър изрази радостта си към младият защитник.
Измъкнал се вече от прегръдката на отбора,Агер с радост гледаше как футболистите на Уест Хям огорчено плюеха по терена.Техният гол вече губеше смисъл,а и две минути по-късно Уест Хям щяха вече да са загубили...Благодарение на гола на Даниел Агер.Това даваше начало на една великолепна кариера.

Да искам или да не искам??

Всички излизат в дървена ваканция...И аз искам ваканция...ама с това върви и режимища на ток...и т.н.Всичко заради кризата с газа в Украйна и Русия...Искам да съм си отново птичка свободна ...(нищо че ще ми го изкарат през носа...)
А ако има режим на тока...на Пазарджик,на печката,с лаптопа под ръка(пълнен с филми и Sims!) и ще домъкна всички у нас :D ...
Искам ваканция!!!

Лунна среща

Торк се умори и седна на някакъв камък край прашния път.
-Хей, старец! Милостиня ли чакаш?-с иронична усмивка му се присмя Рурик.
Торк се изправи, застана на сантиметри от лицето на другаря си и през зъби процеди:
-Знаеш, че не ми е много весело, за да слушам глупавото ти бръщолевене. Нямаме време..слънцето залязва - каза,като обърна главата си към хоризонта, а лицето му доби угрижен вид.- А ние все още не сме стигнали до никакво населено място...
Добре, знам...знам - отстъпи две крачки назад Рурик.-Да вървим...
-Не трябва да замръкваме тук...знаеш легендите за Лаировия лес...и ако не се лъжа, май сме точно в него... -Торк се наведе да оправи ремъка на ботуша си, а другият забеляза белег, като полумесец измежду кестенявата му коса.
-Какво е това??-сочейки с пръст, Рурик попита уплашен. -Прилича ми на...Каква работа си имал с тая??
-Да...да-проклятието на Хралейя...Историята е дълга.., но ще ти я разкажа...по пътя за Кухулин.
***
Не беше много отдавна,но не и толкова скоро...мисля,че бях на най-много 18-19 лета....и бях решил да се докажа на баща ми, старият феодал Закрий, че ставам за нещо...Бях избрал едни...Незнам дали знаеш...имаше едно семейство, клан...които си бяха отцепили земите около реката....казваха се Шаянерей, не знам от къде бяха дошли...Главата на семейството, Тир, беше около 50 годишен снажен мъж с посивяли коси. Ако съдбата не ни беше поставила в такова положение, бих се учил от този човек...Беше успял да задържи самоволно превзетата си територия 30 години и всичките опити на баща ми да накара Шаянерей да плащат данък или да си вървят, бяха напразни.
Решил бях да проуча къщата и района, преди да нападна, и една нощ, нарочно избрана без луна, аз се озовах в горичката до реката, срещу дома на семейството. Една от стаите беше осветена и аз си помислих, че семейството е в нея, когато с ужас чух до себе си шепот:
-И така...какво си мислиш, че правиш?
Обърнах се бързо и видях девойка с тъмни(не можах да преценя какви точно) коси и големи красиви очи, отразяващи луната. От изумление бях застинал на място и не можех да обеля и дума - не очаквах да видя никого.
-Езика ли си глътна или не ме разбираш?
Тогава аз направих опит да й отговоря:
-Наблюдавам къщата...- казах аз шепнейки.
-И защо наблюдаваш НАШАТА къща? - натърти тя.
Аз се стъписах още повече и вече не знаех какво да отговоря – явно беше, че това е дъщеря на Шаянерей. Не можех да й кажа:,,Ами смятам да убия семейството ти, ако не ни плащате данък.".Просто стоях и я гледах втренчено и това накара новата ми позната да избухне в тих смях:
-Явно пак си глътна езика - прошепна девойката.-Но да се запознаем?Аз съм Мерея. - с усмивка ми подаде ръка си тя.
Аз я поех и тихо казах:
-А аз съм Торк...
Мерея ме погледна с особен поглед и седна на земята, така че полите на бялата й роба се разпиляха около нея и се загледа в къщата си.
-Кажи ми нещо за теб, Торк? Какво наблюдаваш в нашата къща толкова късно?
Аз отново изпаднах в малоумното си мълчание, но пак не знаех какво да й отговоря и можех само да я гледам.
Беше се появила Луната и един лъч падаше точно върху момичето. Сега видях, че косата й е дълга, тъмно кестенява, падаща на вълни и къдрици...и аз вече не можех да откъсна очи от нея...
- Значи можеш само да ме гледаш, но не и да ми говориш?! - засмя се тя и на лицето й се появи най-хубавата усмивка, която бях виждал някога. - Добре, аз ще говоря за себе си, а ти ако искаш, ще ме слушаш...?
Аз поклатих глава в знак на съгласие и тя продължи да говори:
-Всяка вечер се измъквам от дома с надеждата да се почувствам по-различно...
-По-различно от какво? Как се чувстваш иначе?
-Самотна. Имам 12-членно семейство, а се чувствам самотна...-иронизира се тя .- но някакси не се разбирам с тях. Сякаш не сме една кръв...
Като слушах думите й, сякаш ги казвах аз и започвах да откривам все повече и повече общи неща помежду ни.
-...Каквото и да направя - да се възхитя на залеза, да похваля трубадур за песните му или да се порадвам на някое животинче - продължаваше да говори тя.- Всички ме обявяват за лигла, малоумница...дори и собствената ми майка не ме разбира и ме нарича ,,малката принцеска"...
Аз все повече и повече се чувствах привлечен от Мерея и без да усетя, бях седнал до нея, бях я прегърнал и й казвах:
-Знай, че аз те разбирам...
Момичето в ръцете ми ме погледна с прекрасните си кафеви очи и аз почти рефлексно впих устните си в нейните...
***
-И какво стана после?-със закачлива усмивка Рурик подбутна Торк, който го погледна със смразяващ поглед и другият мъж сведе погледа си.
-И все пак какво стана?
-Остави ме да ти кажа...
***
Събудих се преди изгрева от човешки викове и станах да видя какво става. Безпокойството беше взело връх и аз не обърнах внимание на това, че съм гол. Обиколих всичко около гората и не забелязах нищо. Върнах се при Мерея, която все още спеше. Махнах от лицето й една непослушна къдрица и ми се стори, че тя се усмихна. Отместих погледа си по посока на реката и къщата и ужасен се изправих - къщата гореше! Мерея се събуди от рязкото ми движение и видя пожара. В този момент се почувствах най-безпомощния човек на земята...Тя се втурна към дома си и аз почувствах, че ще се случи нещо ужасно... Хванах я, видях обезумелите й, пълни със сълзи очи и я притиснах към себе си в опит да я успокоя. Но момичето се отскубна от прегръдката ми и аз вече знаех, че нищо повече не мога да направя - знаех си, че я загубих...Видях как тя влезе в горящия си дом и в този момент опорната греда на покрива се срути...
Аз наблюдавах безпомощно и по лицето ми се стичаха сълзи...
-Ти защо си гол?? Облечи се! - и дрехите ми полетяха към мен. Баща ми учидено ме гледаше и усмихвайки се, каза:
-Имам добра новина! Шаянерей са свършени!
Единственото, което успях да му кажа в този момент, беше:
-Защо го направи??- и го подминах, без да го погледна...
Повече не съм го виждал...Преди 2 години изпрати копоите си да ме търсят...Убих ги и му пратих на един кон главите им...
***
Рурик беше поразен и съчувствено сложи ръка на гърба на Торк:
-Съжалявам, приятелю...
-Благодаря ти...А за проклятието...Баща ми отиде при вещицата Хралейя да ме намери...аз й откраднах котела и тя ме прокле...Това е всичко...
-А Мерея?Сигурен ли си,че е загинала в къщата?
-Да...върнах се на другия ден, след като пожарът беше вече изгаснал...Влязох вътре ...повечето хора бяха напълно изгорели,но Мерея...тя лежеше до едно от телата...прегърнала го....недокосната от огъня, но бездиханна...Хайде да вървим, че се стъмва...Кога ще стигнем..?!

Приятелят

-Няма да те убия.Стани...

Нещото се изправи и с хленчещ глас заизвива:

-О,колко сте великодушен...Вие сте...

Ловецът го погледна и пленникът млъкна веднага.

-Няма да те убия.Не ми трябваш.Трябва ми твоят ,,приятел” Клирт...Ти знаеш къде е,но не искаш да ми кажеш...Ще трябва да го направиш,иначе няма да умреш....но ще ти се иска..,Таурус

Таурус сви подмазваческото си лице в гримаса,изглеждаща еднакво ужасена и гнусна и пак се просна в краката на Мак:

-Кълна се в майка си,че не знам!

-Точно ти би продал и нея...само и само ти да си добре...Няма да те разпитвам повече...-заключи ловеца,извади оръжието си и простреля Таурус в крака,така че никога повече да не може да ходи нормално.

-Казах ти...Сега поне ще имаш спомен от мен завинаги...или поне докато някой друг не те убие...- извика той на гърчещия се мъж на земята и отпраши с мотора си.

***
-Радваме се да ви видим,мистър Таннен...-превит на две чиновник ги посрешна на входа на банката.Мак го подмина,без да го забележи и заобяснява на спътника си:

-Аз имам малко работа тук - ще вземем част от съдържанието на сейфа и после заминаваме за Абу-Даби...трябва да е там...Тейл,трябва....

Тейл изсмука докрай цигарата си и въпреки предупрежденията на превития банков чиновник,той нагло я хвърли на земята и я изгаси с крак,отговаряйки притеснено на приятеля си:

-Все още не си ми казал кой е Той,Мак!С теб съм вече 2 години,как търсим този човек..,а ти все още не си ми казал кой е...

Мак взе подаденото му от банкера и замислено каза:

-Когато му дойде времето ще разбереш...-и излезе през въртящата се врата.Тейл остана вцепенен няколко секунди,когато и той излезе,точно преди охраната да му поиска сметка за размазаната цигара на мраморния под.

***

Билетите вече бяха в ръцете на Мак и Тейл го наблюдаваше...Приятелят му изглеждаше много странно,а той все още не разбираше и не знаеше къде отиват и защо.Жената,която им проверяваше билетите ги попита:

-По работа ли отивате или за развлечение?

Мак не отговори и продължи в тунела,а Тейл въобще не знаеше къде се намира това и подмина служителката,усмихвайки се притеснено.

В самолета седалките им се намираха близо до пилотската кабина и това особено много зарадва и двамата – Тейл,защото за 23 годишен мъж имаше манталитет за някои неща на 15 годишен,а Мак прецени да остави обяснението за себе си,без да го сподели...и се отпусна назад с намерението явно да заспи.Но приятелят му нямаше намерение да го остави така-беше му обещал обяснение и това беше моментът за него:

-Кажи ми къде отиваме и кого търсим!

Другият уморено отвори очите си,но все пак започна да говори:

-Аз съм ловец на глави...или така го наричат по книгите...Търся хора срещу заплащане...мисля че го знаеш това.

-Досетих се...все пак трябва да вършиш нещо,за да изкарваш пари...
-Преди 5 години се влюбих...безумно в най-прекрасното момиче на света..Тогава още не се познавахме с теб.Бях невероятно щастлив...въпреки че тогава бях разносвач на пици,животът ми изглеждаше прекрасен...Един ден се прибирах след нощна смяна и още от вратата разбрах,че е станало нещо ужасно-зееше широко отворена.Сърцето ми се вкамени от страх...не знаех какво да очаквам вътре...Викнах името й...никoй не ми отговори,цареше гробна тишина...Минавах през хола,кухнята-всичко беше с краката нагоре...пред мен вече беше вратата на спалнята,която още по-ужасяващо-беше затворена...Затворих очите си...поех въздух...знаех,че...тя вече не е при мен.Натиснах дръжката – моята любима беше на леглото,бездиханна и цялата обляна в кръв,напоила красивата й бяла нощница,която аз й бях подарил...Хвърлих се върху нея и я притиснах в прегръдките си...Стоял съм така сигурно няколко часа...докато през това време и съседите са разбрали,че се е случило нещо и бяха повикали полиция...О т вцепенението ме измъкна полицаи,които ме потупа по рамото и ми покажа стената,на която пиешеше:,,Ние ще се върнем,ние сме слугите на Дявола и сеем зло на Земята” с нейната кръв...Накараха ме да я пусна...и започнаха да ме разпитват...не бях в състояние да говоря...обаче колегите ми разказаха къде съм бил през нощта...и ме пуснаха...

Мак продължаваше да разказва,гледайки през прозореца,докато през това време лицето на Тейл придобиваше все по-зелен и по-зелен оттенък.

-Аз се заклех,че ще отмъстя за нея...подразбрах,че това е някаква сектантска групировка...и се заех с издирването на членовете й,убили моето момиче...В тези 5 години аз ги намерих...но ми остана само един...терхният водач...Клирт...Защо ме гледаш така?-изведнъж забеляза ужасените очи на Тейл.

-За нищо...-сведе поглед той.-Историята ти е прекалено тъжна...

Въпреки придобитите си вече инстинкти да разпознава лъжата,Мак не усети какво става и продължи да говори:

-Имам информация,че се намира в Абу Даби...До колко е вярна,никoй не знае,но аз съм длъжен да проверя...А сега искам да поспя...

***

След кацането на самолета,Тейл не беше казал и дума,което започна да притеснява Мак-приятелят му никога не млъкваше и вечно имаше какво да каже...

-Какво има?Държиш се странно...

Тейл затвори капака на багажника на колата под наем и измрънка:

-Нищо...

Мак не обърна отново внимание - реши,че е заради пътуването...и се зае с обмислянето на стратегията си.

щом пристигнаха в хотела,той даде пари на Тейл да се позабавлява и тръгна към складовете,където го бяха информирали,че е неговата мишена.

Всичко изглеждаше много тихо,за да има нещо и затова Маск спря колата по-далече и продължи пеша между множеството складови помещения.На ум си мислеше:,,Дано не ми се наложи да претърсвам всичко...”

Все пак беше вече късно и всичките складове бяха затворени и можеше да се чуе дали има някои,дори да е на 500 метра от него... Изведнъж се чуха стъпки и след малко се появи фигурата на млад мъж...Мак се опита да се взре по-добре,но слънцето почти се беше скрило и наоколо всичко беше в сумрак:

-Не бях предполагал,че отново ще се случи...

Мак отстъпи две крачки назад-залитна.Гласът...беше на Тейл!

-Какво правиш тук?!

-Реших да прекратя търсенето ти...

Той все още недоумяваше какво става...

-Как така да го прекратиш...?

Тейл се приближи и Мак видя,че той държи пистолет.

-За какво ти е това?!

-Ами...виждаш ли...аз не съм този,за когото ме мислиш...След историята ти в самолета...ох,миналото ми ще ме погуби,знам го...но...

Тогава Мак разбра...Тейл беше Клирт...затова и беше странното му държание...Той искаше да знае защо...защо тя...защо той?!

-Кажи ми...

Той го прекъсна:

-Да ти кажа защо ли?Няма причина...Бяхме я видели...и си я набелязахме за жертва...

Мак извади оръжието си и го насочи срещу вече бившия си приятел:

-А защо трябваше да ме разиграваш толкова време?!И това ли беше включено към програмата от преди 5 години!?-с огромна горчивина почти изграчи Мак.

-Всъщост...ние не те бяхме виждали...знаехме,че ни търсиш...но не знаехем как изглеждаш...Беше приятно тези години...и аз смятах че ще имам полза от теб,за да открия кой е убил моите...подопечни...Каква ирония,нали?-засмя се Клирт...-Но сега явно...настъпи часът?-и казвайки това той също насочи оръжието си.чу се изстрел и един от двамата падна...

-Това беше за теб,мила моя...

The Return...

Hello!И все пак реших да го ползвам този блог за нескончаемото ми творчество... :)
Като за Ново Начало ще започна с описание на...ъъ...абе някакви зимни приказки :)
Ваканцията като цяло мина леко болезнено :DХодих на гости на всякакви роднини...София,Плевен...и незнам си вече къде..и акостирах на село...наспах се и уж си научих.Прочетох една "гигантска" книга според брат ми.."100 разказа" на Рей Бредбъри и много ми хареса..Човека ги писал като тийнейджър и леко звучат като моето "творчество"-нищо не завършва щастливо(rofl)Емовска работа,какво да се прави...(както шеговито ми подхвърлят някои приятели..)
Нова Година мина като цяло скучно...с роднини и после с братовчедка ми и нейните приятели(нямаше как да се върна в Пловдив,за което ми е много тежко и се извинявам на всички,които искаха да прекарам с тях празника...Повярвайте ми и аз много съжалявам!)
След Северните ми пътешествия(да се разбира Северната част на страната ни) отидох на дежурното Банско...Като цяло тази година ми хареса,въпреки че се изпопребих...на пистата и най-вече на огромната ледена пързалка(гадни гърци и англичани...само се хващат за теб и ти губят равновесието.."I'm sorry!"..Я да си...Както и да е..Ние сме гостоприемни и културни хора |( )...А и сауната и плуването ми в басейна,докато навън се изпотрепва да вали снежец...ЕЕхх..блаженство...След няколко часа ще си вървя в сивия Пловдив...и да не повярваш...не ща да си тръгвам...добре си ми е в басейна,не ме карайте да излизам!!
П.П.Паднах на пързалката 6 пъти...и ме боли ръката :(