It's me,Hello.

Ами...като за начало-Здрасти!Дълго време ме нямаше и няма нищо ново от творчеството ми.Ами малко съм заета,но едва ли многобройните ми почитатели са се трогнали :D
Ta така.12 клас съм и ми предстои заминаване за Франция за да уча след...има-няма 8 месеца.Имам изпит за сертификат по френски след месец и половина,точно на рожденния ми ден!Йеес!Какъв невероятен късмет!Затова уча,въпреки че съм толкова уморена...и нещо сънят ми се струва по-привлекателен от учебниците и тетрадките...Хубавото е,че ще сме във ваканция след 4 дни!Леле как я чакам!Не че ще е нещо специално-на село за Коледа,за Нова година на Банско.Ще се наспя,ще си почина,ще си напиша всичко по френски,ще карам ски,ще се наплувам...и т.н..и ще готвя.Много ми се готви :D и щото и съм добра готвачка,ще е нещо епично коледната вечеря!За да подскажа-ще направя десертчета Bounty :P,домашнииии!Мдам...
Между другото готвенето успокоява,и то много.Или поне мен?!Аз не съм наред,де..Не мога да бъда мерило за нищо-не се вписвам..
Нямам нокти.Чупят се.Или ги изгризвам.И двете.Лош навик.Какво да се прави.Май няма да имам нокти за абитуриентската.Who cares?!
Роклята ми ще е в червено и черно.Няма уточнен модел.Който иска да я види-на 25.05.2010 пред хотел Тримонциум,привечер.
Това е.
Ще пиша след празниците,вече с проветрена глава :)

(wave)

I just wanna be a rockstar (1)

Бързо приготви куфарите си-нямаше време да се мотае.Самолетът тръгваше след час.
-Искаш ли още нещо?-жена на средна възраст се показа на вратата на стаята.
-Не мамо.Ще се оправя.
-Добре,но да знаеш,че няма да ти изпращам нищо по пощи и куриери.Не обичам бюрокрацията,знаеш.
Вратата на мансардата се затвори и момчето остана само.Приглади рошавата си кестенява коса и огледа за последно жилището си за последните 18 години.Всичко беше прибрано,дори и плакатите от стените,но все още се усещаше неговият начин на живот-музиката.И сега благодарение на нея,той отиваше към най-голямото приключение на живота си.
-Михаел!Таксито ти е тук!-гласът беше като в доброто старо време,когато ходеше още на училище и тя се провикваше така за да го събуди.
-Идвам!-хвърли един последен поглед и помъкна багажа си надолу по стълбите.
Майката дори беше отворила външната врата и нервно потропваше с крак."Сякаш няма търпение да се изнеса"помисли си момчето и после се досети"Ами да...така къщата е изцяло нейна и на татко..Kinky people"
-Чао,Михаел!Да се обадиш като пристигнеш!-и след тези думи синът получи две мокри целувки по бузите и трясване на вратата.
На летището трябваше да го чака човек,който да му даде билет и всичко останало.Обаче момчето виждаше само забързани хора,които сякаш не го забелязваха.Отчаян,той седна на една от седалките и започваше да се примирява,че няма да замине за Швеция,когато към него се приближи някакво момиче и го попита:
-Ти ли си Михаел?
Без да вдига главата си,той отговори положително.
-Аз съм другият участник в проекта-от шведската страна.Нося ти билета и трябва да се качваме вече.Надявам се си кеширал багажа?
Изреченото много изненада музиканта,обаче той не се издаде-все пак тя е момиче.
-Mдаам!Всичко съм направил,давай ми билета!
Момичето го погледна,повдигайки едната си вежда.
-Ти какво си мислиш?Че няма да ми помогнеш за моя багаж?
Михаел не очакваше такъв отговор и остана вцепенен,докатя тя му навираше дръжките на куфарите си в ръцете.
-Хайде,тръгвай.Ще изпуснем самолета.-и той се завлачи след нея.
В самолета естествено местата им бяха едно до друго и момичето не спря да говори през целия път.По едно време се сети,че не си е казала името:
-Между другото аз съм Фамке.Приятно ми е!-и без да го остави да каже дежурното"И на мен",продължи да говори.-Записах се в тази програма,защото обожавам да пея,а и все пак щях да посетя Германия.Хубава ти е страната,прилича донякъде на Швеция,но не е същото.Разбира се,нормално обаче на....
Михаел не можеше дори и една дума да каже-тя говореше и говореше...Затова я гледаше.Не би му направила голямо впечетление като момиче-нисичка,доста обемна,без особено големи обаче издатини на гърдите.Единственото,което би могло да впечатли бяха русата коса и зелените очи...но това не беше достатъчно да се прежали.А и все пак как би могла да замести Сандра от мислите му-смуглата красавица с какаовите очи и късата,но гъвкава черна коса.Именно заради нея се реши да излезе от стаята си като музикант...за да може тя да го забележи.Всичко,само за нея...
-Хей,слушаш ли ме?-Фамке прекъсна унеса му.
-Ъъ да...да..Замислих се само...Никога не съм излизал от Германия.Разкажи ми за Швеция.
-Добреем..Ние сме красива страна,с интересна култура..която според южноевропейците започва след покръстването...
Михаел отново се отнесе в мислите си и Сандра...Пред очите му се разкриваха картини,в които той се връща известна рок звезда и тя припада по славата му..Неусетно заспа и Фамке го събуди,когато вече кацаха на летището в Стокхолм и изглеждаше много ядосана и не беше трудно да се досети защо.Не посмя да се обади,докато тя вървеше бързо напред и спря едно такси.Чак когато пътуваха поне 15 минути ой се осмели да попита накъде отиват.Тя го отмери с поглед и се обърна отново напред,но отговори:
-Към нас.Оказа се че трябва да отседнеш у нас.Германската страна не дала достатъчно пари за хотел и моите родители великодушно се съгласиха да те приютят...
На Михаел му стана гузно,че се отнесе така с момичето и на ум реши да й се реваншира по някакъв начин.
Таксито спря пред висока и боядисана в жълто къща,от която излезе най-странната двойка,която момчето беше виждало:много висок и рус мъж и нисичка и обемна жена с черна коса.Но и двамата страшно усмихнати и сякаш това ги правеше едно цяло.Родителите на Фамке се стекохс да помагат с багажа,а Михаел дори не успя да се добере до куфарите си-бащата ги взе всичките и бързо ги занесев къщата,а през това време майката прегърна и двамата тийнейджъри и ги заразпитва как е минало пътуването им.Михаел имаше чувството,че алеята до врата на къщата е дълга километри..
Фамке забъбри с майка си и момчето разбра от къде тя е взела характера си.
-Здравей Майкъл!Нали така?-до него неочаквано беше застанал бащата.
-Михаел...Вие говорите английски?
-С майката на Фамке сме учили в Лондон.Между другото аз съм Свен Йохансон.
-Приятно ми е,господин Йохансон.Благодаря ви за щедрото гостоприемство!
-О не се притеснявай за това!С най-голямо удоволствие!Много обичаме гости!
В това време Фамке и родителката й явно бяха приключили разговора си,защото дойдоха при тях.Жената се усмихна широко и се представи:
-Аз съм Лина,майката на Фамке.За нас е голяма чест да ни гостуваш!Ела да ти покажа стаята ти.
След като наредиха багажа седнаха на обяд и майката и дъщерята не млъкнаха,докато траеше яденето..Затова той се помъчи да ги прекъсне и попита "колежката" си:
-Кога трябва да се явим в студиото...?
-Утре.Днес ще се разходим из града,за да ти го покажа.
В Мислите си Михаел се съжали-те двете нямаше да млъкнат през цялото време.
Обаче нещата се оказа различни-следобедът беше прекрасен.Фамке не говореше,повече гледаше и тя,а само казваше кое какво е...Той погледна лицето и изведнъж то му се стори съвсем различно-замечтаната й усмивка беше много красива..
-Сега пък за какво си мислиш??-прекъсна го гласа й.Той се сепна и притеснено запелтечи.
-Хубаво де,не ми обяснявай.Сега да влезем тук-ще ти хареса.Музикален магазин е..
Следобедът мина съвсем неусетно и двамата се прибраха капнали от обикаляне.Лина ги натъпка здраво с вкусната си храна и те побързаха да си легнат за големия утрешен ден.
На сутринта Михаел се събуди най-рано от всички и дори след като се изми и си приготви нещата...имаше още време.Когато най-накрая тръгнаха,момчето се почувства странно притеснен.Стискаше китарата си и не можеше да се успокои.Тъй като Свен ги закара,то каза че ще и ги прибере после.Фамке влезе наперено в сградата,но Михаел се довлачи след нея.
Във фоайето нямаше никого,когото да ги посрещне затова Фамке отиде да говори с рецепционистката.Жената не бее чувала нито за имената им,нито разбираше в каква програма участват.Михаел понечи да хване другарката за ръката и да си тръгват,но тя настоя да се види с някого от шефовете и не спря да настоява за нейното,докато не дойде някакъв изтупан човек.Той ги гледаше с нескрито учудване от настояването на Фамке,а не каза нищо.Двамата кандидат-музиканти чакаха въпрос,докато накрая Михаел не попита:
-Тук сме за програмата в подкрепа на младите музиканти,на разменни начала.Аз съм германския представител-имам и документи.Това е шведската представителка.Тук никой не знае за нас.Какво става?
Човекът се притесни и децата го отдадоха на объркването,което се беше получило.
-Съжалявам.Разбирам...Нашата рецепционистка е нова.Елате с мен...
Младежите последваха шефа.Всичко се нареждаше...
Студиото беше малко,но уютно и ги оставиха да порепетират.Михаел си взе китара и започна да свири,но когато Фамке запя...той не можеше да свири-тя го омагьосваше с гласа си.Тя спря да пее и се обърна въпросително към него...В този миг през вратата влезе човек,когото и двамата не очакваха..

Just check out that!

Както си facebook-вах,намерих сайт,в който хората обяснявт нещо ужасно,което им се е случило и има два рейта-I agree,your life sucks или You totally deserved it...

Ето малко култови истории:

"Today, I was delivering packages as usual for work. I was dropping of a large letter to a hot girl. Before I turned to leave the girl opened her mouth to say something. Instead, she just vomited all over me. Her letter was my first delivery of the day. I had to finish my job covered in puke. FML"

"Today, I was supposed to finally go out with my guy-friend that I have liked for a long time. He told me he would text me, and after waiting for hours for the text, I finally got it. It said, "Guess what!? I just got laid!" He forgot our date, had sex, and I congratulated him. FML"

"Today, There was a fire in my building and the fire alarm went off when I was in the shower, I live on the 5th floor and had to run down the stairs naked because the fire was next door. When I got downstairs I got a $500 ticket for public nudity. FML"

"Today, I went ice skating for my friend's birthday. We had to vacate the skating rink so that they could smooth out the rink for the next session. I don't know how to skate and my friends left me. Not only was I the last one out of the rink, but I had to crawl my way out with everyone laughing. FML"

"Today, as I was driving my dad home, I got a text message. My dad, who doesn't want me texting while I'm driving, decided to read the text message to me. He began to repeat a message from my boyfriend recounting the amazing sex we had the night before. FML"

"Today, my mother sat me down to tell me that since coming home from college, I sounded like "a liberated woman". She was disappointed and disturbed by this and said that I should stop having strong opinions and ideals because it would make finding a husband for me difficult. FML"

И това ме уби от смях!:

"Today, I had a horrible breakup with my girlfriend of two years. In my depressive state, I changed my Facebook status to the Blue October lyrics "Hate me today, Hate me tomorrow, Hate me for all the things I didn't do for you." My ex commented, "Give me an orgasm?" Five of my friends including my mom "Liked" this. FML"

А сега и сайта:

"дано само не се налага и ние да пишем тук"

Back in business!

След месец отсъствие ние се завръщаме!Още по-свирепи,още по-глупави и по-нахални!
Стоя си тука на терасата при комарите,но имам нет!!Тъмно е и интересното е,че няма звезди.Само Луна.А аз харесвам звездите...Даже започнах да ги изучавам,но стигнах на същото място както и с латинския.Средата на лятото е,а аз само отлагам и отлагам неизбежното-догодина съм абитуриентка,с амбиции да следвам във Франция право.Звучи зловещо,нали?Ами така е..Първо трябва да изкарам DELF B2,което само по себе си не е никак лесно,но аз освен това имам 2 матури и 2 изпита...и да имам добри оценки от 12 клас..Йей!
Ще се справя.Някъде от водната ми повърхност се вадят някакви рога понякога,така че We can do it!(множествено число,щото ние не сме сами...)Трескаво се мъча да си подобря френския чрез каквото може да се сети човек...и все повече и повече се плаша...И че там в началото ще съм напълно сама...
But We can do it!Неизбежно е,трудно,но не и толкова страшно.А и осъзнах,че има много по-трудни и страшни неща...като например да си съсипеш постигнатото досега и да отидеш в нов град заради човек,който не те обича вече..
Справяме се...В началото на лятната ваканция се хванах за втори път на работа преж живота си...и честно казано беше ужасно...9 часа непрекъснато права...едвам имах сили да се завлеча до колата(всеки ден ме взимаха..) и после да си легна..Но работих малко,тъй като бях нелегална...и започнаха проверки..Затова си заминах на Стрелча с идеята да уча..Еми...от разкарвания не ми остана време XDНо и учих де...френски и звездите...
Сега съм си на другото село-Пордим(буквално ме отвлякоха) и за мое най-голямо щастие имам интернеттт!И не е толкова лошо...освен това ходихме на доста места и не мога да кажа,че не беше интересно :)
Сега ми остава още 1 месец и половина ваканция.Нямам ни най-малка идея какво ще правя това време...обаче трябва да уча и да се запиша вече на курсове,че е крайно време...което означава,че ще си отида в Пловдив около 10ти..И септември-на София...няма как иначе...затъжила съм се за всички.Така,че...
Coming soon-Olya in Sofia!Wait for us!

In memoriam...Michael

Тривиално е...и изобщо може би позьорско..Но искам да кажа няколко думи в чест на...Майкъл Джексън...
Държащ всички рекорди за single изпълнител,един от най-титулованите творци,притежаващ 13 Grammy awards...този човек си замина на 50 години,на 26.06.2009 година.
Като малка бях много голяма фенка(все още се пазят архивни кадри как аз танцувам под звуците на Thriller..заедно с брат ми),криеща се зад вратата,за да не гледам "страшния клип"-Ghosts XD(беше ме страх от зомбитата-сега пък много харесвам зомбита XD)Възхищавах се на танците на Майкъл и се мъчех да имитирам лунната походка,а брат ми до мен пееше "Пилеееееее,пилеееееееееееееееее..."(в превод се превежда "Beat it")
Израснах с песните на Майкъл успоредно,освен рок бандите на баща ми и това ме освободи като човек-всяка песен те кара да танцуваш...а аз започвах да танцувам където и да съм,чуя ли негова песен.
Това беше какво лично е Майкъл Dжексън за мен...Освен това той беше новатор в доста голяма част от музиката...клиповете му са цяло удоволствие за гледане..той беше първият,който започна да прави музикалните си видеа като малки филмчета(Thriller освен рекордьор за най-продаван албум,беше и най-скъпият клип доста дълго време).Също така и в клипа на Black or White беше използвано за първи път преливането...(в случая от човек в човек).А Лунната походка е патентована...
Освен невероятен музикант...Майкъл беше и хуманист...участваше в какви ли не инициативи...в помощ на бедстващите в Африка и Азия...и бедстващата планета Земя...

Може да се напише много...обаче всички сме чували музиката на Майкъл Джексън...и можем сами да си направим изводите...колко уникален беше той.Аз не вярвам в това,че е бил педофил..според мен това беше опит да се измъкнат пари от него...и после и други се "запалиха по идеята''...

Малко...от Него:
Thriller-една от най-известните песни за всички времена
Един от новаторските му клипове-Black or white
"Страшния клип"
Лунната походка
Beat it
Bad

Beers

-Абе ма'а му стара!Не ти ли писна вече!
-Още малко,бе човек!Млъквай ся и скивай!
Двама мъже на средна възраст наблюдаваха надпревара на хлебарки.По-дребният отново се развика на авера си:
–Ти си луд!Ти си един голям напушен шибан безмозъчен боклук!
Другият не удостои с поглед дори произхода на думите:
-Тая ся ша й ебе майката,глееей ся!
Двете буболечици,за които ставаше и скандала,дори и не мислеха да приключват по-бързо,а дори се връщаха в обратната дирекция..учтиво връщани след това в правия път с фас.
-Чесно Дък,ти си най-шантавото копеле,което познавам!Обаче ся ше вървиш на майната си.Няя да се занима'ам с тебе.-и ядосаната страна на конфликта се опита да се оттегли от бойното поле.Обаче буболечкоубичащия не остави работата така и се изправи в целия си ръст-198 см дължина,92 см ширина и шантаво подскачащи,почти бели очи.
-Никъде няма да ходиш без мен,Били!Нали си знаеш урочето,а?
Бил дори се смали(беше трудно да се смъкне повече от собственото си ръстче):
-Добре,добре...Дъки..добре...стоим си тука и ти гледаме мравките.
На муцуната на гиганта се разля голяма усмивка и с лапата си удари един приятелски по рамото на дребния,от който той се разлюля като Титаник,друснат от айсберг.
–Така те искам!Ноо свършихме..Айде,върви..
***
-Вие ли сте двамата,дето ми ги препоръча Лисицата?
-Най-вероятно..Ся к'во тряя да напраим.Аз и Дък вършим сичко.
-Искам да отидете и да намерите ей това псе.-каза "шефа" и измъкна снимка на огромен кафяв пес,лигавещ гигантска топка.
-Ъъ..къде е отишъл..?
-И ний не знаем!Нямаше да ви наемем.Вървете и го намерете!!
***
-Ако бях куче,къде щях да ида..Ако бях куче,къде щях да бъда....
-Ти си по-тъп от куче,така че ще ти е трудно да се сетиш!Млъквай са..
Бил се опитваше да мисли,а другарчето му очевидно си въртеше в главата от къде да намери повече хлебарки за ралитата си.
-Тва псе..мааму дейба..Ако не го бях видя,щях да помисля,че ни бъзикат.
-Е па кога си го скивал..?
-На снимката не го ли видя и ти?!
-А да..Айде да ударим една бира,а?
-Съгласен.Бара на Мак е на две пресечки
(5 часа по-късно)
-Аууууу!Ауууфуфф!Ауф..!
-Айде пес такъ да те водим..Какъв си сладаак ауе !
Групичката се върна там,където беше преди няколко часа,свършила работата.
-Какво искате?-охраната ги спря на входа.
-Бяхме наеети...и сяяяяяяя свършииеме раутата..
-"Шефе,тука двама ми обяснават,че някаква работа ви били свършили.Не ми изглеждат мноо наред."
-''Пусни ги.Те Не са наред..по принцип"
-"Океей,шефче"
Шефът чакаше да види какво са свършили подопечните му и гледката,която се разкри пред него..го накара дори да си изпусне скъпата пура от ръката.
Били държеше Дък на каишка,който лаеше
Ау АУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ!

Почивай в мир,Вера...

На 9.06.2009 почина Вера Мутафчиева.Велика българска писателка и историк-османист...
И мой идол.

Вера Петрова Мутафчиева е българска писателка и историк - османист,член на БАН. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 година завършва История в СУ"Св.Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертацията й "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.

Асистент е в НБ"Св.Св. Кирил и Методи" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993)

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните ѝ произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, “ спомените ѝ “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.

Била е ръководител на Агенцията на българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).

Почетен Доктор на Нов Български Университет

Редовен член на БАН (академик) от 2004 г.

На 10 юни 2008 година официално е установено, че Вера Мутафчиева е сътрудник на 6-то управление на Комитета за Държавна сигурност от 1969 година.

Това са само сухите факти за живота на Вера...Но тя беше много повече.Изключително силна жена,знаеща какво иска и бореща се да го постигне.Жена,преживяла репресиите заради това да бъде безпартийна и дъщеря на народен враг.Жена,отгледала сама двете си дъщери,жена,дамгосана като сестра на "невъзвръщенец".Всичко това може да звучи смешно,но за времето когато се е случвало...дори е можело да бъде в затвора или нещо по-лошо.

За мен тя не е идол само заради нейната личност,а и заради творчеството й.За първи път се срещнах с нея,четейки "Анна Комнина"(друг мой идол).Бях толкова(и сега съм)обсебена от творчеството й,че за кратко време прочетох всяка нейна книга,до която можех да се добера.И исках още и още..."Случаят Джем";"Процесът 1873"...

Държавата ни и светът загубиха една велика жена...която много ще ни липсва...

(съжалявам за поста-много е объркан,но...чувствам прекалено много чувства в мен,които да изразя...)

Cool pop songs's couvers..

Поаднах на няколко много готини кавърчета на известни поп-бози...които меко казано си звучат супер яко
1.A Static Lullaby - Toxic(Britney Spears)
Фаворит ми е.Уникално яко са направили песничката!
2.Alesana - What goes around..(Justin Timberlake)
Дори самият Джъстин участва в крясъците на припева.Enjoy!
3.Attack Attack- I kissed a girl(Katty Perry)
Забавно звучи...Въпреки че и оригинала ми харесва :)
4.Stretch Arm Strong - Get This Party Started(Pink)
Back in the good times...Обичам тази песе.ХеХе!
5.Escape the Fate - Smooth(Santana and Rob Thomas )
Поздрав специално за Алекс-весели емота,а? :D:D:D
6.Silverstein - Apologize (One Republic)
След като тази песен ни надуваше главите толкова време...сега и в почти enjoyable вариант
7.Four Years Strong - Love Song(Sarah Bareilles)
Забавно и сладко кавърче!Ще започна да харесвам попа в такъв вариант!:D


:)More soon...

Take a break,have a coffee!!

Hello многобройна моя читателска аудитория!Знам,че ми липсвах...но бях твърде заета с по-важни неща..:)
Като за начало уча и то доста за моите стандарти(въпреки,че родителите ми твърдят обратното...ама не е така)Къде намирам време ли?Не спя..:) и цялата нощ е моя!Есесетата ми на френски по френски са наистина хубави!Ако има мераклии да четат...мога да ги постна..Добре добре...няма да ви измъчвам..:)Те са си моята сладка...болка?Така ли да го нарека?Както става с синдорма на "жертвата",която при отвличане накрая обича похитителя си...и аз заобичах френския..Иначе досега да съм се самоубила!
Така...да продължим...Не спя :) и така изгледах страшно много филми,сериали...знам си книгите на изуст,дори си говоря с някакви хора,говорещи английски от другата страна на света.Вече дори ми е досадно..но пък имаше ефект-имам 5 на класната по английски:)
ЧУвствам се доста отегчена тия дни между другото...Животът ми изглежда влязъл в коловоз или нещо такова,затова сега се чудя какво да измисля за правене :D:DНещо ново и вълнуващо(sun)
Ако имате идеи-знаете къде да ме намерите;)

Dreams Part 1

-Хей,Дони!...Дооони!Чуваш ли ме,бе човек!
Млад мъж с присмехулна усмивка се приближаваше с шеметна скорост към закръглено момче,спящо на избелял хамак...
–Уоо...ставай,имам новина!
Дон бавно се размърда:
-И трябваше ли...-думите му се прекъснаха от шумна прозявка.-да ме будиш сега..Не можеше ли да почака?
-Не...не може!Можеш ли да повярваш!В нашия малък и загубен град ще дойде великия Трой Дилсън!
Другото момче не се въодушеви много:
–Хаха супер...И може ли да ме светнеш кой е той?Сериозно,Чаз,много си шантав...
-Ти...ти не знаеш за футболната легенда Трой Дилсън!?!?!Той е играл в едни от най великите клубове в света!И ще си купува къща тук!Едва ли ще живее тук...но поне ще идва...и ще можем да го виждаме...Дори...може да получа автограф или дори да се запозная с него!!!
-Да..да..да...Чаз...Намери си друго хоби...или незнам...и аз какво и ме остави на моето хоби-да спя!
***
Чаз вървеше умълчан по полето извън града.Шумът от поклащащата се трева около него и останалите звукове на живите същества в главата му се трансформираха в крещящата публика на огромен футболен стадион...Гласът на диктор се разнасяше тържествено и обявяваше имената на фубтолистите,които щяха да се срещнат в този мач:"...и нападателят Троооооооооооооооооооооооооооооооооооой Дилсън!..."Момчето стоеше на хубаво място в трубините,а до него просълзеният му баща обясняваше великите постижения на техния герой...
Тази картина често се появяваше в главата на младия мъж...като най-скъпия спомен-последния,който той ясно си спомняше с баща си,преди той да почине при трудова злополука само дни след мача...Затова и Трой Дилсън се беше превърнал в полу-светец в очите на изтерзаната му душа-беше като паметник за връзката с тъй обичания родител.
Щом чу за идването на известния футболист в малкото градче,Чаз с дни чакаше пред кметството за да разбере повече...Виждайки упоритостта да се срещне с героя си на този полу-сирак...кметът му възложи задачата той да е този,който ще го посрещне...Чаз не спа цяла седмица и дори с него не можеше да се говори...в главата му като с мегафон се чуваше само"Дилсън,Трой Дилсън"!!!
И ето че денят на дългоочакваното пристигане беше утре..Чаз се зае да уведомява всичките си приятели и неприятели за това-да бъда на площада точно в 12 часа...за да не изпуснат това велико събитие.Много от тях не знаеха за неговия герой,а други дори му се изсмяха че ги безпокои с такива глупости.Момчето се огорчи,но все пак неговата мечта щеше да се сбъдне и сякаш животът му беше изпълнил значението си.
Всичко беше приготвено за утрешния ден и тъй като Чаз не можеше да стои на едно място,майка му го изпрати да й набере иглика,от която съвсем нямаше нужда.Той излезе извън града и вече въобще не виждаше накъде върви-главата му се намираше на онзи стадион...Така неусетно той стигна до друго населено място,което не познаваше и смяната на настилката от тревна на асфалтова подказа на момчето,че е стигнал някъде.Започна да се оглежда и щом установи,че не знае къде е...си засвирука с уста и се зае да разглежда мястото-нищо не трябва да се пропуска от изненадите на живота.
Селото(защото то си беше такова) беше занемарено,със стари къщи...от чиито вид се познаваше,че в повечето не живее никой.Цялата картинка напомняше стар уестърн,но пясъкът беше сменен с трева.Всичко беше зелено..и на цялата занемареност..това внасяше някаква особена красота..
Чаз беше много впечатлен и сякаш дори беше забравил за идването на Трой Дилсън-дори забравяше да си преглътне слюнката..
-Ха,биберона ли си забравил?
Момчето се обърна,изненадан, и видя момиче,което го гледаше с присмехулна усмивка.
-Не,но го загубих във вашата трева тук..Чак до кръста ми стигна.-реши да бъде остроумен.
-Аха...значи си много нисък...мдаам..
-Аз съм нисък??А ти си...ъъ...Не мога да обидя момиче..-разочарован,Чаз наведе глава.
-Хубаво...все едно ми пука...Кой си ти и какво правиш тук?
-Ми...вървях си и стигнах тук...дори незнам колко съм изминал..и незнам къде съм..
Момичето го погледна страшно учудено и после избухна в смях..
-Ама ти сериозно ли??Вървял си и си стигнал тук??
-Ами да..?Как иначе...
Все така продължаваща да се смее,девойката му каза:
-Ами така...като те гледам не си местен...и няма как да си стигнал дотук вървейки.Ти си от Земята,а ние се намираме на звездата Сириус,съзвездието "Голямо куче"..

Братовчедка

Имам си нова първа братовчедка-6та подред...Вече имаме 5 момиченца и 1 момченце...Най-новото бебе вече ще е изтърсачето,няма да има повече..
Бебето се казва Славея и името е изключително хубаво и нежно.Като самата нея...
Когато ни съобщиха,че вуйна е бременна страшно много се зарадвах.Другите пораснаха и на мен се падаше хубавата роля само да им се радвам...а сега вече са големи...Много си обичам братовчедчетата...
Имам страшно много братовчеди-предимство или недостатък на големия род...Само вторите ми братовчеди са над 20(леле имам двама изключително готини втори браовчеди,ама...мога само да се хваля с тях... |(
Сутринта ходихме да вземем бебето и след страшни циркове стигнахме...Няма да обяснявам тях...обаче после ми дадоха да гушна бебето...Умрях от ужас да не го счупя...то е толкова малко и нежно...и крехко...Малко и ценно парче живот...
По-късно ще постна снимки на малката красивица... (sun)

За Изкушенията

Изкушенията...водят до грях...За мен 1ви закон за физикобиологията...
Трябва да имаш много силна воля,за да им устоиш.Изкушенията са навсякъде...и за повечето хора са подобни:за женения-чужда жена,за алкохолика-чашка C2H5OH...и така нататък...
Какво всъщност е изкушението?Нещо,което много искаш да имаш/направиш,но не можеш...и точно в това му е най-големия чар.
Казват,че най-добрият начин да се преодолее изкушението...е да му се отдадеш..Обаче не ли това...просто липса на слабост?Щом не трябва да го правиш..значи..така трябва..Много от изкусените предпочитат да мислят така:"Ще му мисля после" и ..оттам започват проблемите..
Но животът нямаше да е интересен,ако нямаше за какво забранено да се мечтае...за какво да живеем.
Така,че според мен най-добрият начин да сме щастливи с изкушенията е да преценяваме последствията...Дали можем лесно да ги оправим или нараняваме някого...или става нещо непоправимо...
Това е скромното ми и както изглежда късо мнение...

Комикс!

В подкрепа на българските творци :):):)

Nothing but special

Размислила съм се тези дни и покрай това слушам и доста странна музика :DОбаче имам нужда от успокяване,не от надъхване...което ми дават метъла и рока :D
Седмицата ми тръгна на зле...заедно и с ваканцията.Понеделника супер скука,но успях да се запиша сред "отличените" с двойка...Едвам докретах до края на деня се чувствах като продавачка на средна възраст...Тоолкова отегчена и уморена..Дори не ми се четеше!
Във вторник,след скандал...майка ми ме закара на училище с 50 минути по-рано и аз все пак сметнах за нужно да засвидетелствам някакво уважение към учителското тяло...(всъщност си исках книгата,която ми взеха преди две седмици..чак сега се накар да ида да я взема)и с широката ми усмивка тип "Не ми пука какво ще направите,аз не съм наред и съм си добре така" пресещнах ''любимата"класна...(тя си мисли...а може би е и вярно,че съм анархист,който я мрази..)Обясних за какво става въпрос и тъй като по лицето й не може да се прочете никаква емоция(не защото не я показва...) ми беше наредено да я последвам в Хранилището.
Обвиниха ме в подкуп...Е добре де..Попитах колко пари е нужно да заплатя за да си взема книгата...от къде да знам какво да направя...Сега ще се извинявам на химичката...според която аз пия бензин,съдейки по държанието ми и психичното ми състояние...
В същия ден...за първи път ми беше интересно по философия...Говорихме за книги и комунизма :DДаскалката не е чела 1984!Препоръчах горещо...
В другите часове...ни удари голям мързел и нищо не правихме...и учителите също.По история играхме на бесеница с исторически термини...Никой не знаеше какво е ГУЛАГ!...
А по БЕЛ се разтопих...даскала ни разправяше футболна история...и умрях от кеф...Велика работа е това футбола,ей!...
И на края на деня се скарах с приятелките ми...защото не чувам :DИ в буквалния смисъл(с едната) и в преносния(с другата)...
И отново не спя...нормално...Insomnia...:D:D:DЗабавно...имаш време :D

Diabolical

Чу се трясък от затваряне на врата.Нервно.Жената стана от леглото,обезпокоена и слезе предпазливо по стълбите.
През гъстата тъмнина не проникваше нито един лъч лунна светлина.Но дали въобще имаше луна?
-Кой е?-изплашено пророни тя и неочаквано мракът й отговори:
-Аз съм...Не си ли ме спомняш,Рина?
-Не е възможно...
-О,възможно е,скъпа Рина...-насмешливо й се отговори.
-Ти си мъртъв,аз те видях...аз бях там...аз...Не си ти...ти си мъртъв!
-Не съм,скъпа моя...и съм дошъл,за да дойдеш с мен и да бъдем заедно..
Рина пристъпи назад,но забрави,че стои до стълбите и се спъна.Падна и дишането й се учести.
-Сънувам...ти не си тук...няма те...Ти си сън,мираж,дух!
-Не искаш да съм тук,при теб,с теб?Така ли,Рина?
-Не искам!Ти ме...ти ме унищожи!Ти въздигна душата ми,за да може по-лесно да я изгориш!
-Знаеш,че не съм искал да го направя.Знаеш,че те обичам и винаги ще те обичам.
-Но си тръгна,нали...Тръгна си!Като преди това ме изгори жива...Защо?!
-Нямах избор,те ме викаха.Беше по-силно от мен...Беше по-силно дори от теб..за мен...
-Значи това е истината...Не искам да знам повече.
-Обичам те и затова дойдох...за да те взема с мен.
-И къде ще отидем?Къде си ти,за да дойда с теб?
-Ще разбереш,скъпа...
-И самоубийството ти не е истина,така ли?Ти си жив...и си ме излъгал..?
-Ще можем да говорим...после...
И тогава мракът се разцепи...и две бледи ръце обхванаха нежната шия на Рина.
-...цяла вченост...
Тя притвори очи-сякаш знаеше,че няма избор и това винаги е трябвало да се случи..Нямаше болка,нямаше нищо...Просто малко по малко тя спираше да диша...и вместо пред очите й да минава целият й живот тя виждаше само него,него....него...
***
-Рина?Ринаааа!Беше отключени и влязох...Къде си?...О,Господи...
Пред очите на посетителката се разкри странно ужасяваща и същевременно красива гледка-Рина лежеше на стълбите,обвила шията си с ръце и мъртва..удушена от самата себе си.Очите й бяха отворени и в тях се четеше все още най-голямото щастие...

АЗ!

Днес...ще говорим за мен...щото температурата изгори всякакви наченки и остатъци от муза...в така или иначе..объркано-побърканата ми глава..
Болна съм...доста...дигам температура в интервала от 37 дo 39 градуса и Iron Man ряпа да яде...мойте крайници са оловни.
Обаче вчера едвам ставам,но трябваше да изляза-Тедито беше в Пловдив!Като се има в предвид,че не сме се виждали от 2 август...Тогава не бях толкова зле..Обаче изключително вежливия вятър ме прониза като джедайски меч и хареса доста възширокичките ми дънки...имах време да се намръзна...защото се оказа,че се чакаме на различните входове на Пощата...Отидохме в Новото кафе(не се казва така,обаче за нас всичко...което не се казва Безистена,No Name,Скалата...е ново...другите са гадни :D ) и си говорихме...там ми беше добре..докато не излязохме...и Тедито искаше да си вземе дюнер..още порция вятър за мен...докато накрая,на гарата аз вече едвам се държах на краката си...беше ми много зле...
Но!Трябваше да се прибирам с автобуса...който не дойде...и тръгнах към спирката на Гладстон-който не знае...от гарата до Гладстон са...около 800 метра...които в моето състояние и кошмарния вятър ми се сториха Tour de France...Замръзнах на другата спирка...но в крайна сметка се довлякох как да е до нас...легнах на леглото и не станах повече...до 15 часа на другия ден...През това време ме спаси лаптопа ми,защото не можех да си движа крайниците...Не съм гледала повече филми в живота си :DВсички знаят,че не съм по филмите...и цели 3 филма и 4 епизода от сериали...са си голямо постижение..
Вечерта температурата ми се покачи до 39 градуса...обаче това съвпадна с разгрома на Манчестър Юнайтед и Челси...и аз умрях от кеф...дори си вдигнах ръцете...за което съжалявах после...
От всичките глупости,с които ме натъпкаха съм като дрогирана,но слава богу това отшумя..и вече мисля със собствената си глава (sun)
И за капак...майка ми иска да ходя утре на училище-аз се дера от кашлица...хаха...дори ако трябва с автобуса ще ида при личната лекарка!:D

Liverpool FC и как размазаха...ман..човците

В събота се състоя най-важния мач от сезона в Премиер лийг за моята вотра религия-Ливърпул.Манчестър Юнайтед-Ливърпул 1:4
На 14,когато се падаше мача...ние трябваше да учим...и аз взех радикалното решение да си изпрося бележка от личната лекарка..(при нас е много трудно да избяга човек.)и в събота доволно щастлива станах,за да се приготвя.Моя приятелка от Пазарджик,също голяма фенка ми беше казала,че ще дойде с мен да гледаме мача и аз,с 30 минутно закъснение(извинявай,Теди)се занесох до Пощата.Затътрихме се към Панаира(заведението,където щеше да се състои всичкото това се намираше наблизо..),обаче аз отново обърках пряката...и дълго време търсихме "Марсията".Аз си сложих моята голяма гордост-тениската ми,макар и малко остаряла,но от Anfield още докато отивахме и имаше ефект-една кола спря да ни питат къде е сбирката,а няколко коли ми свириха...въпреки че не съм убедена за второто,че е заради фланелката.
Най-накрая успях да намеря мястото(GPS-a ми най-накрая проработи) и влязохме вътре...Учудени,заради страшното много хора...които се бяха събрали...(знаехме,че е национална сбирка...обаче не бяхме очаквали толкова много,при все че беше работен ден.)
Настанихме се на една от масите и аз си взех Carslberg( как иначе..) и заоглеждахме останалите хора.Направи ни впечатление че от 110-120тте души(може и повече да са били) едва ли да имаше повече от 15-18 момичета...
До нас стояха две момичета и аз естествено трябваше да се запозная с тях...и се почнаха едни приказки...и софийските ми приятели се увеличиха с още двама...вече ме мързи дори да преброя като отида с кого трябва да се видя...
Тъй като беше рано,а имаше и мач Ботев-Левски...пуснаха него...докато гледахме гениалните спасяваници на Лилчо Арсов а.к.а Софрата(все пак Ботев загубиха с 0:1,но Чичовото не си промени израза на лицето..),говорехме с новите приятелки...Е тва е...всичките фенове на Ливърпул са страхотни хора (sun)
Часът на мача наближи и трябваше да отида да взема моят мачов придружител(заради мен дойде...на самотек съм с тази моя Ливърпулска страст :D )
И всичко започна...
Дузпа за ман..човците...хиляди пряксвободни,бити от моя омразник..,но справедливостта възтържествува-Торес наказа възгордялите се,възползвайки се от грешка на защитника Видич(според мен скрит наш фен :D )...всичко продължаваше с нови пряксвободни...естествено за Манчестър Юнайтед...докато Видич отново не ни показа симпатията си към нас и не бутна Стиви Джи в наказателното поле...Червен картон за него и дузпа за нас...Стиви естествено беше безпогрешен...и цялата марсия щеше да се срути от щастливите викова на нас,привържениците..Играта продължи,леко груба...но това нямаше значение...бразилецът Аурелио направи резултатът 1:3...очите ми се напълниха със сълзи...глас вече нямах :D ...Вече бях сигурна в разгормната ни победа...и звънях на Пепи да ми приготви биричките (sun),когато Досена(втори негов гол в тая седмица...и все 4ти :D :D:D в мача...)направи резултатът исторически..
Тръгнахме към центъра със софиянките и се опитах да се представя като ексурзовод колкото можех...обаче едвам намерих кроасани 22 карата...в София нямало :( През това време столичанките ни запознаха със своя приятелка,която учи в Пловдив...няма смисъл да казвам,че и тя е супер човек...
През това време баща ми звъни и заявява(той знае,че съм на даскало):"Ти като не гледаш мача на Ливърпул...те вземат,че бият.."
Изпратихме софианките на влака и с бъдещата лекарка ударихме един лафмохабет на гарата,докато краката ни не станах ана ледени кубчета...и се сетихме,че стоим навън...
Уникален ден беше...част от уникална седмица..,пълна с емоции...за жалост не само хубави.
Днес се изтъпаних с тениската ми на даскало...заслужаваше си,за да видя изключително злобните погледи на фенчетата на...айде стига с цензурата...манафчетата...
А какво казали Реал Мадрид на Манчестър Юнайтед?
Отговор:Не сте сами!

P.S.Благодаря на Теди,Васко,Албена,Ваня и Тони за страхотния ден!(hugs)

Twilight

Няма как,след като прочетох почти и трите книги...да не кажа нещо по въпроса.
Някога бях луднала по поредицата Хари Потър...до такава степен,че в момента знам всичките 7 книги на изуст...Харесваше ми...динамичността и в същото време...безопасността на цялата история.Нали е направена за деца,такива като мен.Никога не съм харесвала самият Хари - смешен малък нещастник,който през цялото време се мъчат да направят герой.Жалка картинка.Ако става на въпрос любимите ми герои са Волдемор и Сириус Блек.И близнаците Уизли са смешни.Това е всичко.
Twilight случайно чух и случайно започнах да чета...Беше ми тъпо,ама продължавах.Задавах си доста въпроси за глупостите,които откривах в така наречената книга...обаче се случи нещо,което спомогна да прочета толкова...отново се върна инсомнията ми и като седя будна до 5 часа и ставам около 7-8-9 часа...филмите се свършват,аз по принцип имам дефицит на книги(имам страшно много,но съм ги чела толкова много пъти,че...може да се каже че ги зная на изуст..) и се сетих,че ги имам тия книжки.Аз така или иначе вече спя с лаптопа си(Черньо,обичам те!:*) и започнах да чета,докато слушам музика.Няма да крия,че ми стана интересно.Много ми е смешна тази Бела,Едуард ме кефи от таква гледна точка,че е много ерудиран,а аз много се радвам на такива хорица...и така нататък.За запълване на времето е интересно...и както казах за Хари Потър-безопасно.Не обичам тъгата и насилието,затова гледам много рядко ужаси,драми и тем подобни произведения на кино индустрията,а още по-малко чета...такава литература(може би това се дължи на историолюбителските ми наклонности и това,че зная за всичките човешки извращения през световната история...и разбира се на чувствителната ми душа/Applause моля!/

Това беше мнението ми върху Twilight и подобните творчества...Става за запълване на времето...

Смях!

SOFT CELL-TAINTED LOVE
Uploaded by pierrot77

Поздрав за всички нежни души!

Лов на вещици

Плътта гори-огънят я изгаря
навсякъде се разнася смрадта
душата в мъки се разтваря
близо е,близо е смъртта
Всичко червено е-кръвта тече
красъци затихват в засъхнала уста
боли,боли все повече...
ще се изтърпи-това е само съдба.
Огънят бързо всичко унищожава
бързо кладата изпепелява
душата вече е свободна,
няма земно тяло,което да я притежава...


Ловът на вещици е процес...човешка идея,появила се през Същинското средновековие като "защита на устоите и каноните" на християнството и по-скоро на Църквата.
Самото понятие означава гоненето и най-често изгарянето на клада на жени,набедени...най често напълно безмислено и недоказано в различни неща...че прави магии за неплодородие,че е изневерила...че е убила някого чрез магия и т.н...При различни фантасмагорични обвинения тези жени биват подлагани на различни мъчения и после....умъртвявани...чрез клада и т.н...
По-късно тази практика се изоставя привидно,защото се появява Светата Инквизиция и тя се заема с изтребването на "грешниците",но на някои места ловът на вещици се продължава и по късно...дори и до днес...

Честита Баба Марта!

Честит 1 Март!!! (sun)(sun)(sun)
По този случай пожелавам на всички много здраве,щастие,късмет и любов...
И да кажа няколко думи за този празник..Тази година сама направих мартениците.По този начин чувствам по-особена връзка с тези,на които подарявам...Иначе мартениците са се превърнали в особено печеливш бизнес,заради което и започвам леко да се дразня на комерсиализацията на този "иначе така български празник"!Внасят мартеници дори от Китай!!!
Така се получава и с Великден из целия свят-Остерхазетата са навсякъде!!!...Защо всички празници трябва да се превръщат в ...кладенец за пари...
Знам,идеалистка съм..

Thriller Part 2

Дъждовен ден,през който прозираха плахо слънчеви лъчи.Прегърбен човечец събираше прането от простора и от време на време плахо се оглеждаше.В ръката (ако можеше да се нарече така чуканчето му с 3 пръста и половина) си държеше списание,на което с отчетливи буквички беше написано "Playboy".Незнайно как се беше сдобил с това Путър,но сега се опитваше да го разглежда на спокойствие,без злобния поглед и крясъците на съсухрената си майка.Отгръщаше бързо страница след страница,като пред очите му се сменяха снимките на Памела Андерсън,Кармен Електра...и Лили Иванова.Путър доста дълго задържа погледа си върху фотосите на примата на българската музика..,а дали му е харесало можеше да се съди по лигите,течащи от устата му...
Животът изглеждаше мааалко по-не толкова ужасен за бедния нещастник,когато мощен писък разкъса въздуха:
-Ах,ти мръсен перверзникоо!!!!
Подобието на ръце на Путър се разтрепериха и списанието падна на тревата.Майката грабна бързо с ноктите си книжката и отвратено я хвана с два от орловите си нокти.
-Ти!!Така ли съм те възпитавала!Ще съберем съвет на лелите ти!Това не може да се отърве така!-с тези думи тя му завъртя такава плесница,че му се отвъртя главата.
От близо и далеч дъртата занаизвиква сестри си и ето,че в къщата започнаха да влизат дребни фигури с черни мантии.Вътре огромните мантии се сваляха и малки злобни бабички,с вид на хищни птици се настаняваха в хола,а на всичко това Путър прислужваше-носеше чаши за ченета,топлинки,възглавнички...а на старанията му се отговаряше:
-Долен мързелив малоумник,същия като баща си!
Нйа-накрая като че ли всичките вещици се събраха и явно главаната сред тях-майката на Путър застана в центъра и всички я загледаха с интерес.
-Заварих моят син да гледа порносписание!
Върл наплив от кряскащи бабички и злобни погледи засипаха Путър,който се беше свил в ъгъла и се опитваше да е незабележим...
Майката махна с ръце и бабичките се умълчаха.
-Искам да му покажем колко е грешно,това което е направил и колко е вредно за него...
И тогава вещиците се скупчиха около Путър и го скриха от поглед с черните си мантии(незнайно кога ги бяха облекли) като грабливи птици...и започнаха да действат...
Когато приключиха с жертвата си се оттеглиха и Майката ги изпрати.
Путър продължаваше да стои в ъгъла,но се взираше невиждащо в стената.Дали все още имаше душа в него?

За Оптимизма

"Оля,гледай по-оптимистично на живота!"-учителката ми по химия.
Малък цитат как трябва да гледам по-оптимистично на химията...живота ми си е наред...Или поне така си мисля в момента.
Има едни такива дни...когато е толкова красиво всичко навън и всичко,което ти се иска е да обикаляш,слушайки Enigma - Return To Innocence и да се възхищаваш на следобедното слънце,на проблясващия топящ се сняг и да се радваш на кокичетата,пробили си път между всичките боклуци...(пейзажът е съвременен все пак :).Изпълва те едно такова щастливо чувство...все едно си празен отвътре,но и същевременно си пълен...със спокойствие,удовлетворение...и чувстваш,че всичко е наред...че ще се оправи...оптимист си.
Обаче колко често ни се случва това?Колко често ние успяваме да видим красотата на света,а не да мислим колко мразим този или онзи,как не ни стигат парите...или пък не можем да идем там или там...и чувтвото за щастие май го няма,нали?
Няма да говоря за щастието...защото то е процес...който става бавно и трябва да открием себе си за да сме щастливи.Говоря за оптимизма-за пътя към щастието,за вярата че има щастие.Честно да си отговорим-вярваме ли,че има щастие,че не всичко е черно...че има любов и че човека на улицата не ти мисли непременно злото?
А е къде къде по-лесно да приемаме всичко не от черната му страна.Вярно е,че понякога ще бъдем разочаровани...но мисля,че процентът с добри завършеци ще е по-голям...

Thriller Part.1

Слънчев ден.Птичките пеят,бели облачета се стееелят по лазурно синьото небе,а един нещастен човечец коси трева...Тъкмо спре да си почине и от къщата(лееко пресилено,по-скоро от подобието на къща) се изкрещи някакъв глас,нещо средно между крясъците на Слави и запис на агитационен материал на Хитлер:
-Ах ти мръсно човекоподобно създание!!!Само да си спрял!Само да си спрял!!!Ще ти откъсна топките и ще ги закача на елхата за Коледа!-малко мълчание и вече по-тихо се добавя-Аз май го направих миналата година...Е,нищо!-(крясъците отново се усилват)-е ти извадя зъбите и ще си ги направя на огърлица!-и така нататък....
Човечецът огъва гръб над косата(дори и косачка няма ) и замислен над нещастната си съдба...измрънква:
-Да,.....мамо....- и след малко се чува ужасен вик,сякаш е видял Лили Иванова гола,обаче майката продължава да си крещи:
-Не ме интересува,каквото и да се е случило...дори пак да си си отсякъл крака...чак когато свършиш,можеш да си вървиш където искаш...
Отговор не се чува,но по яростното ръмжене и лай,които се разнасяха из целия квартал...съседските кучета бяха усетила неочаквано прясното барбекю и се бяха нахвърлили над нещастника...
Щастливото слънчице се беше скрило,когато косачът на градината успя да довлече изпохапаното си тяло до вратата на къщата и с ръката(или това което беше останало от нея) се опита да отвори,но тя се отвори сама и на прага застана дребна и съсухрена бабичка,която пак започна да врещи(да се чудиш от къде е изкарала тоя глас):
-Къде се губиш,тъпанар такъв!Гладна съм,а нищичко не си сготвил!Ще ти откъсна ръчичките,така да знаеш...мързеливец такъв.-след тези думи тя сведе погледа си и видя нещастното подобие на ръце на сина си,обърна се и добави:-Може и да не го правя,но си искам вечерята веднага!
Путър(така се казваше тоя идиот,търпящ всичко това) се завлече към кухнята,но по пътя до там попадна на телефона и набра номера на Бърза помощ.Колкото се може по-тихо измрънка по телефона:
-Моля ви елате тук...иам нужда от помощ,адресът е "Концлагер"N:1
Жената,обслужваща линията,извика уморена:
-О не пак...Господине,това ще е третото ви зашиване този месец!Незнам какво е положението този път,но преди два дни едва ви зашиха главата!Половината ви мозък изтече!
Путър се помъчи да отговори,опитвайки се да преодолее бързо изпълващата устата му кръв:
-Ще дойдете...ли,защото ръката ми е на път да се откъсне съвсем и...
Отсреща му затвориха и обнадежден Путър се завлече да направи вечерята на милата си майчица.

Щастието

Даниел лежеше на леглото и невиждащо се взираше в тавана.Личеше си,че дълго е стоял така-ръцете му бяха посинели от недвижението.Отстрани приличаше на мъртъв,ако не бяха премигващите му бавно очи.
Нямаше решение.Беше ясно.Обаче не трябваше всичко да свършва така.
Бяха слънчевите дни на щастието в малкото градче и в живота на 18-годишния Даниел.Училището приключваше.Имаше най-добри приятели,обично семейство-всичко от което едно момче на неговата възраст се нуждае.Освен едно-любовта я нямаше...
Но и тя се появи-в лицето на Кати,новото момиче в училището.Тя беше мила,умна...красива...или поне влюбеният му ум разсъждаваше така.Дните се нижеха всеки по-хубав от предишния,а на младото момче светът изглеждаше като Рая.
Всяко действие си има противодействие - случи се инцидент с кола и Кати остана в кома.Дълго време Даниел не можеше да приеме случилото се с любимата му.Не беше възможно.И той не искаше да повярва.Решението...или начинът да забрави...поне за малко се превърна в заблудата...Вече можеше да си я представи-тя е там и му се усмихва,не е безжизнена на легло...не е...и те са щастливи.Само трябваше да потърси Джим..или Анди-те имаха спасението.
Не след дълго всичко започна да разваля илюзията...те искаха пари,а Даниел нямаше.А трябваше да я види...отново същата както преди!От джоба на майка си се сдоби с двудневно нейно присъствие...щастие...поиска от приятелите си...и тя е вече там..,но всичко вече се беше разкрило.
Любимите хора на Даниел се опитаха да го спасят-той не искаше и да чуе,само така тя беше с него...и той можеше да забрави,че всъщност любимата му е на легло в болницата на системи...
Заведоха го в клиника-избяга...тя не беше там и той не можеше да я вижда.Когато се завърна в къщи.семейството му се опита да го върне обратно...но пълнолетието му им пречеше да го задължат.
Започна да работи на автомивка и с парите си купуваше щастие...докато не започна да боли.Вече болеше без..,а Кати не се появяваше.Нямаше изход и един ден той го осъзна с пълната му сила...
Сега лежеше на леглото си и се сбогуваше с всичко.Тя беше вече мъртва...дори не беше и на системите,в болницата.Просто трябваше да отиде при нея...

Announcement

В някаква степен зарязах блога...не че е страдано много заради това-електоратът ми не наброява повече от 3-4-5 човека..Бях "заета"...да се забавлявам...Имах рожден ден,който мина почти страхотно,изключая някои дребни детайли...Също така...уж уча...ама май не е така :D щом не мога да се измъкна от 4-5 средна оценка.. :D
Написала съм някои нови неща в часовете,в които не спя и скоро ще ги постна...стига да се хвана в не много мързеливо време.. :D
Засега е това...А...снимки от РДто ми тук

Честит Рожден Ден на Мен!!!(sun)

Имам рожден ден...Хихи и сега ми е яко(ще го празнувам утре)Хубаво е да имаш рожден ден-всички ти обръщат много повече внимание(sun)Вниманието е хубаво нещо....мда....
Супер е сега,ама вчера здраво се сдухах.Установих,че нищо не съм направила както трябва в живота си,а съм имала възможност за това(какво си мисли човек няколко минути преди да настъпи рожденния му ден,с чаша вино в ръка...)Намрънках се здраво на една приятелка и...ми мина(официално са ме обявили за дългокосо къдраво емо...и защото напоследък слушам много Family Force 5...поздрав с Ex-Girlfriend..)
Днес масивно се излигавих...и след като нахраних цялото даскало с бонбони...решавах кръстословици в всички часове...въпреки,че запознаха да ги крият от мен...откачам като видя кръстословица...решавам ги вече само с поглед...Побъркана работа...
Утре е голямото парти...но ще е в тесен кръг...установих,че ще яко да взема още хора...но ще е трудно за някои хора...и ако беше станало...сложно е...но не се получи така както исках... :C и хора,които исках да дойдат,няма да дойдат.. :(
Няма да пия...много!И няма да правя много поразии-обещах вече,няма нужда да ми го казвате отново!:D:D:D:D

За Красотата

Красотата е едно много разтегливо понятие,защото за всеки тя е различна.Обаче понякога красотата като такава бива зверски изнасилена от някое общество...Като например нашето.
Какво имам в предвид ли?Нашата "красива" чалга-култура.(всъщност не само тя е извращение с българското общество...но останалото ще го оставим на колегата Биров :D )
Да започнем с описание на една "супер готина чалга мацка" - руса коса и дълга коса,с бретон и много обем(вече има и вариации тип Виктория Бекъм или по-позната тук като прическа тип Преслава),задължително много фон дье тен(според мен така би могло да се прочете най-правилно на френски..),ярко розови/светлозелени/лилави или други крещящи цветове,пълни със силикон устни/ако няма такава възможност..този ефект се придобива с хиляда вида червила и гланцове=крайпътна проститутка(ефекта е ужасен),тигрови/леопардови блуза в различни цветове(наличието на повече цветове издига в йерархията),ако може да се намери и панталон в същия десен..е голям кеф,ботуши със 15 см токче...в златен/сребърен цвят...и всичко това завършва с предупреждението,че дрехите трябва да са с възможно най-малка площ.
До тук добре...така изглежда едно такова момиче..не е чак толкова лошо-стил все пак..По-лошото е манталитета.Щастието за една чалга-девойка се намира в това да може да е възможно повече на "кафе",кръчма или нещо подобно,с кудкудякащи нейни посестрими,да ходи всеки ден на козметик(колкото се може по-изкуствения вид е добре дошъл и понякога трудно се постига в домашни условия) и максимата"Трябва да си намеря богат мъж,за да може да не работя,за да не мисля и т.н...)
Ще задълбая по-подробно с последното..."Не искам да работя,затова ще си намеря богат чичко да ме издържа".Какво показва това за нашето общество-че то се разпада и вече няма ценности.Ще го покажа с пример-моя позната ми се похвали,че след като преспала с някакъв богаташ с цел някакви материални блага...отишла на кафе с жена му(защото така се били запознали-била приятелка с жената...)Всичко това показва,че мнозинството български момичета не искат да си използват главата,а някои други части от тялото...
Аз говорех за красотата,нали?Ще се върнем там-мнозинството български мъже харесват точно такива момичета,които не искат да ползват главите си...
Това е което мисля...надявам се,че не съм обидила никого...

За Приятелството

Някога,много отдавна...в Библейски времена човекът е бил щастлив в рая.Но щастието доскучава...и се е стигнало до Грехопадението-нещо ново(ех,ама трябваше ли да е само една ябълка??)Но с този пример искам да покажа как рутината,дори и щастливата такава,дотяга.Има нужда от разнообразие..във всичко.И най-вече в отношенията между хората(всичките видове,не само да се ограничаваме с любовта!)
Растем и се разминаваме с приятелите от детството...уж.Дали е така или оставяме приятелството на автопилот-нали номера е да създадем приятелство,а после нали го има-за какво да се грижим за него?(Не звучи ли познато,а?Усещам,че възклицавате:"Оо не!Аз се грижа за връзките си!)Е да,но кога последно си излязъл/а с приятел за да се видите ей така...да поговорите за музика,филми,книги и други видове общи интереси(това оставяте за новите познати)А тези,които са в "мрежата вече" си се оплаквате взаимно от гаджетата,училището/работата,родителите и т.н. и т.н...Има и изключения..но аз говоря общо.Признавам си дори,че и аз го правя..
Виждаме се с приятелите си само когато имаме нужда от помощ.

Това е само един мой извод с доказателства-ако не ви убеждават...кажете защо!Бъдещ адвокат съм и трябва да се уча от грешките си-така ще ми помогнете!Благодаря!

Енциклопедията(The Begining)

Реших да започна нещо като проект...под инфлуенцията на "L'encyclopedie" на Дидро(уча във Френската гимназия все пак,трябва да покажа че съм научила нещо-затова написах "инфлуенция" :D )Днес си разгръщах учебника по френски(иначе казано...Литературата на френски език ;(;(-и анализи правим!;( ) и ми дойде на ум...да пиша...нещо като статиики на такива теми,които засягат всички ни...Да видим какво ще се получи...очаквам мненията на прочелите..Благодаря! (sun)

Liverpool-Chelsea 2:0

Радост!Победихме Челси!С два гола на Фернандо Торес!След тъжните равенства...с които изгубихме преднината си и по този начин Манчестър Юнайтед ни надминаха..
Може да се каже,че наистина имаше голяма доза подпирачка...заради съдийството на Марк Райли...(Изгонването на Лампард не беше много заслужено..)
Доволна съм от играта на Шкртел(въпреки явната ми симпатия към Даниел Агер..)великия Джерард...който се хвърляше сърцато в битката...и Йоси Бенаюн..който,въпреки че не вкара гол,беше...в основата на всичките атаки на Ливърпул...
Радвам се,че съм привърженичка на Ливърпул...и в загубите...и в победите..(sun)

Резюме

Върнах се от Пазарджик.Бях си там за междусрочната ваканция...и беше много яко(изключая,че не ми остана време да огладнея...)Видях се с всички,с които трябваше и получих невероятен коледен подарък(автограф на Рафа Бенитез....оригинален еее!)
В петък идваха моята пловдивска компания на гости на моят втори роден град.Бяха много впечатлени,мисля...и ходихме също у нас...общо взето за да ядем :D Баба ми затрупа масата и след като излязохме..."Оля,ама ти можеш ли да готвиш така??Айде да ти плащаме...ти да ни готвиш.."и тем подобни... :D Ех,какво да се прави...всички жени в нашето семейство сме супер...във всяко отношение :D
И новото ми умотворение:
Във Вечерната гимназия отиват хора,които искат да учат,а нямат възможност,а в ГЮМА-тези,които не искат да учат...а трябва да завършат.

В парка на люлките в Пазарджик

Часовниковата кула

Отново на(май е..– люлка)

Една съвременна история

Имало едно време едно момиченце...Да я наречем Тифи.Та Тифи живееше в едно затънтено градче в държавата Абсурдистан.Всичко в тази страна противоречеше на нормално приетите норми,обаче на повечето хора си им харесваше(или ги бяха накарали да си мислят така с голямо количество чалга и кебабчета)В тази държава всички мислещи бяха дискриминирани и царуваше всеобща простотия.В тази среда нашата главна героиня процъфтяваше-Тифи не блестеше с особена интелигентност и мислите й се свеждаха до асимилиране на новия каталог на Avon/Oriflame и статиите в Cosmopolitan.Всяка сутрин ставаше в 5 часа за да има време да си направи прическата(стил"Уплашен лъв") и да сложи всичките си макиажи,за да може към 8 часа да се появи триумфално на училище за да покаже новите дрешки.А след дефилето се забиваше в някои от СуПиР ЯКиТе кАфиНеТа с другите си себеподобни.
Но един ден се случи нещо различно.В училището имаше инспектор и учителите се примолиха на възпитаниците си да останат в час...поне докато мине инспекцията.Неохотно се навиха повечето,но при условие че получат тройки за годината.След пазарлъците...учениците се настаниха по чиновете и зачакаха да влезе инспектора.
Оказа се,че това е млада усмихната жена,очевидно пълна с оптимизъм,защото започна с фантастичните думи:
-Какви сте умнички всички!
Всички се спогледаха учудено,но жената реши да продължи с мисията си:
-Днес ще наблюдавам урока ви,обаче преди вашата преподавателка да започне...искам да ви задам един въпрос:С какво искате да се занимавате,след като завършите училище?
Никой не вдигна ръка и затова учителката побърза да се намеси:
-Те малко се притесняват а и имат нужда да помислят...Но...Иване,кажи ти!
Иван неохотно се изправи-едро момче с много надменен поглед.
-Мииии...аз ще продължа бизнеса на татко..
-С какво се занимава татко ти?-усмихнато попитала инспекторката.
-Мии с едни хора...носят едни неща и водят едни хора в чужбина...или...амми..такива работи..
Учителката пресече следващия въпрос към Иван:
-Мерси Ваньо!Да отговори друг...Тифи?
Нашето момиче не благоволи да се изправи под предтекст,че не можела..в момента.
-Ами..аз не искам да работя,а и мразя да уча...Едвам идвам на туй тъпо даскало!А още 3 години или там колкото се виси в тъпия университет..Търся си богат и красив мъж,който да ми купува всичко,което поискам и да мога да се хваля на приятелките си.Ми това е..
Младата инспекторка спря да се усмихва-отговорите на двамата ученици не бяха това,което тя очакваше явно.Обърна се към учителката:
-Благодаря ви...за съдействието.Оставям останалия час на вас.
***
На края на часа инспекторката излезе първа.Някои от учениците твърдят,че са я чули да си казва:"Бог да ни е на помощ,щом имаме такова ново поколение!"

Ден...и седмица

Тия дни ми е заспало...уморено...и общо взето искам само да спя :D Почти завърших срока...и то добре...и ся...нямам какво да правя..Вярно,че след седмица се почва всичко отначало...на бял лист...но за момента не мисля за това.
Липсват ми приятелите..отделно че тези в Пловдив едва смогвам да ги виждам заради тъпата втора смяна..а и другите,по другите градове(не мога да сметна кога последно се разхождах из Пазарджик!)Трябваше днес да отида..ама ми се спи...и изобщо-другата седмица,обещавам!
Искам и до Карлово да отида...искам просто да мога да се телепортирам..:D
Пиша глупости...и затова ще спирам.Успех на Жежа и Вяра с конферансието в понеделник,а стискам палци...Отивам да си чета книжката...и после да си гледам мача..(sun)

Епопея

Вятърът си играе с листата,
тези мъртви паднали листа.
Вятърът ги навява над телата,
паднали в боя от тази война.
Война неискана,нежелана,
превърнала се в робство.
Война-родила само сълзи на зачернени жени,
в чиито сърца само скръбтта има господство.
Смисъл няма-а и за какво,
мъртвите няма да се върнат.
Смисъл няма-а и защо,
те от прах дойдоха и в прах ще се превърнат.
Дойде краят на войната-дойде свободата!
Радвайте се,защо мълчите-нали се освободихте!
Обяснете на онези майки,на онез жени,
чиито деца убихте...
Но не-вие се скрихте...и отговорихте:"Съдба"..
И все още отекват питащи далечни гласове:
"За какво,за какво ви беше тази война..?!"

Комунизъм...

Темата за СССР и комунизма е близка на сърцето ми...не,не защото я был коммунистом :DВнучка съм на върли комунисти и същеря на антикомунист..На мен самата ми е страшно интересно да слушам за Великий коммунистический режим.Каквото и да говорим,но всеки роден след 1985 година няма реално съзнателен досег с този строй,а все пак сме били така 50 години.Интересувам се живо от история и особено от комичните и интересни нейни части... :D
Maлко въведение...комунизма се ражда като утопична наука в трудовете на германския философ Карл Маркc и първоначално не показва никакви признаци да е това,в което се превръща.Но в очите на един руснак с плешива глава това не изглежда така-Владимир И. Ленин създава вече прототипа на Науката,изучавана 50 години като задължителен предмет всички български студенти.Като такова комунистическото учение се харесва много на нещастния руски народ,който в търсенето на спасение от мизерията си...отива от трън та на глог.1917 година е една от най-важните години не само в руската история ами и в световната-Октомврийската революция променя света за повече от 70 години.Ражда се Великият Съветски Съюз,включващ много Съветски републики(независимо дали искат или не искат...)Няма да се задълбочавам...след Ленин на "престола" застава Йосиф В. Сталин...той няма нужда от обяснение,мисля..и нататък...моят любимец...който идва на власт след Хрушчов-Леонид И. Брежнев...


Митична фигура във историята на СССР,Брежнев остава пословичен с целувката на канцлера на ГДР Ерик Кронефелд(btw e бил доста щедър откъм целувки...особено с мъже..)




При управлението на Брежнев започва упадакът на Съюза..,но аз смятам да допиша това,което пиша...не с това :D Ta Леонид доста бързо се е адаптирал в положението си и общо взето е прекарал половината от живота си пиян...и може би натъпкан с наркотици.Има слухове дори,че Брежнев е полинал много по-рано от обявената дата...и на негово място е била кукла...До колкото знам...май разлика е нямало...важното е да можела да се целува...
СССР е прецедент като единствената държавоподобна страна,чиито управляващи са почти неграмотни...и общо взето след Сталин са били само поставени лица..чиято роля е била да махат с ръка на Червения площад по време на манифестациите и да се разхождат по света...Действителната власт е била в ръцете на скрити и по този начин много по-силни лица..
Л.И.Брежнев е бил най-видния от най-чудно защо са на власт в братската СССР...служейки си с около 2000 до 3000 думи...и прословутите...вежди...Ех,Леонид..водка?Или джин,а?
Русия е страната на най-големите абсурди...откъснатостта й от цивилизованите страни...и огромнтата й територия са предпоставки за това...Малко се отнесох...ама съм си такава...ето малко вицове за Л.И.Б... :)
***
- Пошегувахме се и стига толкова. - казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
***
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
***
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня.
- Продаваш ли я?
- Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца.
- Че как да избирам като тя е една?
- И ти си ни един но все те избираме.
***
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости.
- Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав?
- А бе, кво да ти кажа... В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
***
Айде стига толкова...