Diabolical

Чу се трясък от затваряне на врата.Нервно.Жената стана от леглото,обезпокоена и слезе предпазливо по стълбите.
През гъстата тъмнина не проникваше нито един лъч лунна светлина.Но дали въобще имаше луна?
-Кой е?-изплашено пророни тя и неочаквано мракът й отговори:
-Аз съм...Не си ли ме спомняш,Рина?
-Не е възможно...
-О,възможно е,скъпа Рина...-насмешливо й се отговори.
-Ти си мъртъв,аз те видях...аз бях там...аз...Не си ти...ти си мъртъв!
-Не съм,скъпа моя...и съм дошъл,за да дойдеш с мен и да бъдем заедно..
Рина пристъпи назад,но забрави,че стои до стълбите и се спъна.Падна и дишането й се учести.
-Сънувам...ти не си тук...няма те...Ти си сън,мираж,дух!
-Не искаш да съм тук,при теб,с теб?Така ли,Рина?
-Не искам!Ти ме...ти ме унищожи!Ти въздигна душата ми,за да може по-лесно да я изгориш!
-Знаеш,че не съм искал да го направя.Знаеш,че те обичам и винаги ще те обичам.
-Но си тръгна,нали...Тръгна си!Като преди това ме изгори жива...Защо?!
-Нямах избор,те ме викаха.Беше по-силно от мен...Беше по-силно дори от теб..за мен...
-Значи това е истината...Не искам да знам повече.
-Обичам те и затова дойдох...за да те взема с мен.
-И къде ще отидем?Къде си ти,за да дойда с теб?
-Ще разбереш,скъпа...
-И самоубийството ти не е истина,така ли?Ти си жив...и си ме излъгал..?
-Ще можем да говорим...после...
И тогава мракът се разцепи...и две бледи ръце обхванаха нежната шия на Рина.
-...цяла вченост...
Тя притвори очи-сякаш знаеше,че няма избор и това винаги е трябвало да се случи..Нямаше болка,нямаше нищо...Просто малко по малко тя спираше да диша...и вместо пред очите й да минава целият й живот тя виждаше само него,него....него...
***
-Рина?Ринаааа!Беше отключени и влязох...Къде си?...О,Господи...
Пред очите на посетителката се разкри странно ужасяваща и същевременно красива гледка-Рина лежеше на стълбите,обвила шията си с ръце и мъртва..удушена от самата себе си.Очите й бяха отворени и в тях се четеше все още най-голямото щастие...