19 февруари 2009 г.

Щастието

Даниел лежеше на леглото и невиждащо се взираше в тавана.Личеше си,че дълго е стоял така-ръцете му бяха посинели от недвижението.Отстрани приличаше на мъртъв,ако не бяха премигващите му бавно очи.
Нямаше решение.Беше ясно.Обаче не трябваше всичко да свършва така.
Бяха слънчевите дни на щастието в малкото градче и в живота на 18-годишния Даниел.Училището приключваше.Имаше най-добри приятели,обично семейство-всичко от което едно момче на неговата възраст се нуждае.Освен едно-любовта я нямаше...
Но и тя се появи-в лицето на Кати,новото момиче в училището.Тя беше мила,умна...красива...или поне влюбеният му ум разсъждаваше така.Дните се нижеха всеки по-хубав от предишния,а на младото момче светът изглеждаше като Рая.
Всяко действие си има противодействие - случи се инцидент с кола и Кати остана в кома.Дълго време Даниел не можеше да приеме случилото се с любимата му.Не беше възможно.И той не искаше да повярва.Решението...или начинът да забрави...поне за малко се превърна в заблудата...Вече можеше да си я представи-тя е там и му се усмихва,не е безжизнена на легло...не е...и те са щастливи.Само трябваше да потърси Джим..или Анди-те имаха спасението.
Не след дълго всичко започна да разваля илюзията...те искаха пари,а Даниел нямаше.А трябваше да я види...отново същата както преди!От джоба на майка си се сдоби с двудневно нейно присъствие...щастие...поиска от приятелите си...и тя е вече там..,но всичко вече се беше разкрило.
Любимите хора на Даниел се опитаха да го спасят-той не искаше и да чуе,само така тя беше с него...и той можеше да забрави,че всъщност любимата му е на легло в болницата на системи...
Заведоха го в клиника-избяга...тя не беше там и той не можеше да я вижда.Когато се завърна в къщи.семейството му се опита да го върне обратно...но пълнолетието му им пречеше да го задължат.
Започна да работи на автомивка и с парите си купуваше щастие...докато не започна да боли.Вече болеше без..,а Кати не се появяваше.Нямаше изход и един ден той го осъзна с пълната му сила...
Сега лежеше на леглото си и се сбогуваше с всичко.Тя беше вече мъртва...дори не беше и на системите,в болницата.Просто трябваше да отиде при нея...

3 коментара:

A.S.Birov каза...

Хм.... наркоманската тема е често срещана в последно време. Разказът се е получил повече от добре обаче. Радва, а и де факто може да е истина... някъде... там.

Charlotte каза...

Знам...експоатирам доста изтъркана тема...ама Pink Floyd...действа така...и установих че съм диаболик(sun)Успокоих се,защото си мислех че съм някакво прикрито емо...

Unknown каза...

Ахаааа, Pink Floyd. Разбирам вече :)
Веднъж слушахме The Wall 5-6 часа, а поне 10 пъти връщахме началото за да чуем китовете, "забавно" беше - май го избихме на философия тогава :)


Blogspot Template by Isnaini Dot Com and Supported by Ralepi.Com - Ducati Motorcycle