Една съвременна история

Имало едно време едно момиченце...Да я наречем Тифи.Та Тифи живееше в едно затънтено градче в държавата Абсурдистан.Всичко в тази страна противоречеше на нормално приетите норми,обаче на повечето хора си им харесваше(или ги бяха накарали да си мислят така с голямо количество чалга и кебабчета)В тази държава всички мислещи бяха дискриминирани и царуваше всеобща простотия.В тази среда нашата главна героиня процъфтяваше-Тифи не блестеше с особена интелигентност и мислите й се свеждаха до асимилиране на новия каталог на Avon/Oriflame и статиите в Cosmopolitan.Всяка сутрин ставаше в 5 часа за да има време да си направи прическата(стил"Уплашен лъв") и да сложи всичките си макиажи,за да може към 8 часа да се появи триумфално на училище за да покаже новите дрешки.А след дефилето се забиваше в някои от СуПиР ЯКиТе кАфиНеТа с другите си себеподобни.
Но един ден се случи нещо различно.В училището имаше инспектор и учителите се примолиха на възпитаниците си да останат в час...поне докато мине инспекцията.Неохотно се навиха повечето,но при условие че получат тройки за годината.След пазарлъците...учениците се настаниха по чиновете и зачакаха да влезе инспектора.
Оказа се,че това е млада усмихната жена,очевидно пълна с оптимизъм,защото започна с фантастичните думи:
-Какви сте умнички всички!
Всички се спогледаха учудено,но жената реши да продължи с мисията си:
-Днес ще наблюдавам урока ви,обаче преди вашата преподавателка да започне...искам да ви задам един въпрос:С какво искате да се занимавате,след като завършите училище?
Никой не вдигна ръка и затова учителката побърза да се намеси:
-Те малко се притесняват а и имат нужда да помислят...Но...Иване,кажи ти!
Иван неохотно се изправи-едро момче с много надменен поглед.
-Мииии...аз ще продължа бизнеса на татко..
-С какво се занимава татко ти?-усмихнато попитала инспекторката.
-Мии с едни хора...носят едни неща и водят едни хора в чужбина...или...амми..такива работи..
Учителката пресече следващия въпрос към Иван:
-Мерси Ваньо!Да отговори друг...Тифи?
Нашето момиче не благоволи да се изправи под предтекст,че не можела..в момента.
-Ами..аз не искам да работя,а и мразя да уча...Едвам идвам на туй тъпо даскало!А още 3 години или там колкото се виси в тъпия университет..Търся си богат и красив мъж,който да ми купува всичко,което поискам и да мога да се хваля на приятелките си.Ми това е..
Младата инспекторка спря да се усмихва-отговорите на двамата ученици не бяха това,което тя очакваше явно.Обърна се към учителката:
-Благодаря ви...за съдействието.Оставям останалия час на вас.
***
На края на часа инспекторката излезе първа.Някои от учениците твърдят,че са я чули да си казва:"Бог да ни е на помощ,щом имаме такова ново поколение!"