Приятелят

-Няма да те убия.Стани...

Нещото се изправи и с хленчещ глас заизвива:

-О,колко сте великодушен...Вие сте...

Ловецът го погледна и пленникът млъкна веднага.

-Няма да те убия.Не ми трябваш.Трябва ми твоят ,,приятел” Клирт...Ти знаеш къде е,но не искаш да ми кажеш...Ще трябва да го направиш,иначе няма да умреш....но ще ти се иска..,Таурус

Таурус сви подмазваческото си лице в гримаса,изглеждаща еднакво ужасена и гнусна и пак се просна в краката на Мак:

-Кълна се в майка си,че не знам!

-Точно ти би продал и нея...само и само ти да си добре...Няма да те разпитвам повече...-заключи ловеца,извади оръжието си и простреля Таурус в крака,така че никога повече да не може да ходи нормално.

-Казах ти...Сега поне ще имаш спомен от мен завинаги...или поне докато някой друг не те убие...- извика той на гърчещия се мъж на земята и отпраши с мотора си.

***
-Радваме се да ви видим,мистър Таннен...-превит на две чиновник ги посрешна на входа на банката.Мак го подмина,без да го забележи и заобяснява на спътника си:

-Аз имам малко работа тук - ще вземем част от съдържанието на сейфа и после заминаваме за Абу-Даби...трябва да е там...Тейл,трябва....

Тейл изсмука докрай цигарата си и въпреки предупрежденията на превития банков чиновник,той нагло я хвърли на земята и я изгаси с крак,отговаряйки притеснено на приятеля си:

-Все още не си ми казал кой е Той,Мак!С теб съм вече 2 години,как търсим този човек..,а ти все още не си ми казал кой е...

Мак взе подаденото му от банкера и замислено каза:

-Когато му дойде времето ще разбереш...-и излезе през въртящата се врата.Тейл остана вцепенен няколко секунди,когато и той излезе,точно преди охраната да му поиска сметка за размазаната цигара на мраморния под.

***

Билетите вече бяха в ръцете на Мак и Тейл го наблюдаваше...Приятелят му изглеждаше много странно,а той все още не разбираше и не знаеше къде отиват и защо.Жената,която им проверяваше билетите ги попита:

-По работа ли отивате или за развлечение?

Мак не отговори и продължи в тунела,а Тейл въобще не знаеше къде се намира това и подмина служителката,усмихвайки се притеснено.

В самолета седалките им се намираха близо до пилотската кабина и това особено много зарадва и двамата – Тейл,защото за 23 годишен мъж имаше манталитет за някои неща на 15 годишен,а Мак прецени да остави обяснението за себе си,без да го сподели...и се отпусна назад с намерението явно да заспи.Но приятелят му нямаше намерение да го остави така-беше му обещал обяснение и това беше моментът за него:

-Кажи ми къде отиваме и кого търсим!

Другият уморено отвори очите си,но все пак започна да говори:

-Аз съм ловец на глави...или така го наричат по книгите...Търся хора срещу заплащане...мисля че го знаеш това.

-Досетих се...все пак трябва да вършиш нещо,за да изкарваш пари...
-Преди 5 години се влюбих...безумно в най-прекрасното момиче на света..Тогава още не се познавахме с теб.Бях невероятно щастлив...въпреки че тогава бях разносвач на пици,животът ми изглеждаше прекрасен...Един ден се прибирах след нощна смяна и още от вратата разбрах,че е станало нещо ужасно-зееше широко отворена.Сърцето ми се вкамени от страх...не знаех какво да очаквам вътре...Викнах името й...никoй не ми отговори,цареше гробна тишина...Минавах през хола,кухнята-всичко беше с краката нагоре...пред мен вече беше вратата на спалнята,която още по-ужасяващо-беше затворена...Затворих очите си...поех въздух...знаех,че...тя вече не е при мен.Натиснах дръжката – моята любима беше на леглото,бездиханна и цялата обляна в кръв,напоила красивата й бяла нощница,която аз й бях подарил...Хвърлих се върху нея и я притиснах в прегръдките си...Стоял съм така сигурно няколко часа...докато през това време и съседите са разбрали,че се е случило нещо и бяха повикали полиция...О т вцепенението ме измъкна полицаи,които ме потупа по рамото и ми покажа стената,на която пиешеше:,,Ние ще се върнем,ние сме слугите на Дявола и сеем зло на Земята” с нейната кръв...Накараха ме да я пусна...и започнаха да ме разпитват...не бях в състояние да говоря...обаче колегите ми разказаха къде съм бил през нощта...и ме пуснаха...

Мак продължаваше да разказва,гледайки през прозореца,докато през това време лицето на Тейл придобиваше все по-зелен и по-зелен оттенък.

-Аз се заклех,че ще отмъстя за нея...подразбрах,че това е някаква сектантска групировка...и се заех с издирването на членовете й,убили моето момиче...В тези 5 години аз ги намерих...но ми остана само един...терхният водач...Клирт...Защо ме гледаш така?-изведнъж забеляза ужасените очи на Тейл.

-За нищо...-сведе поглед той.-Историята ти е прекалено тъжна...

Въпреки придобитите си вече инстинкти да разпознава лъжата,Мак не усети какво става и продължи да говори:

-Имам информация,че се намира в Абу Даби...До колко е вярна,никoй не знае,но аз съм длъжен да проверя...А сега искам да поспя...

***

След кацането на самолета,Тейл не беше казал и дума,което започна да притеснява Мак-приятелят му никога не млъкваше и вечно имаше какво да каже...

-Какво има?Държиш се странно...

Тейл затвори капака на багажника на колата под наем и измрънка:

-Нищо...

Мак не обърна отново внимание - реши,че е заради пътуването...и се зае с обмислянето на стратегията си.

щом пристигнаха в хотела,той даде пари на Тейл да се позабавлява и тръгна към складовете,където го бяха информирали,че е неговата мишена.

Всичко изглеждаше много тихо,за да има нещо и затова Маск спря колата по-далече и продължи пеша между множеството складови помещения.На ум си мислеше:,,Дано не ми се наложи да претърсвам всичко...”

Все пак беше вече късно и всичките складове бяха затворени и можеше да се чуе дали има някои,дори да е на 500 метра от него... Изведнъж се чуха стъпки и след малко се появи фигурата на млад мъж...Мак се опита да се взре по-добре,но слънцето почти се беше скрило и наоколо всичко беше в сумрак:

-Не бях предполагал,че отново ще се случи...

Мак отстъпи две крачки назад-залитна.Гласът...беше на Тейл!

-Какво правиш тук?!

-Реших да прекратя търсенето ти...

Той все още недоумяваше какво става...

-Как така да го прекратиш...?

Тейл се приближи и Мак видя,че той държи пистолет.

-За какво ти е това?!

-Ами...виждаш ли...аз не съм този,за когото ме мислиш...След историята ти в самолета...ох,миналото ми ще ме погуби,знам го...но...

Тогава Мак разбра...Тейл беше Клирт...затова и беше странното му държание...Той искаше да знае защо...защо тя...защо той?!

-Кажи ми...

Той го прекъсна:

-Да ти кажа защо ли?Няма причина...Бяхме я видели...и си я набелязахме за жертва...

Мак извади оръжието си и го насочи срещу вече бившия си приятел:

-А защо трябваше да ме разиграваш толкова време?!И това ли беше включено към програмата от преди 5 години!?-с огромна горчивина почти изграчи Мак.

-Всъщост...ние не те бяхме виждали...знаехме,че ни търсиш...но не знаехем как изглеждаш...Беше приятно тези години...и аз смятах че ще имам полза от теб,за да открия кой е убил моите...подопечни...Каква ирония,нали?-засмя се Клирт...-Но сега явно...настъпи часът?-и казвайки това той също насочи оръжието си.чу се изстрел и един от двамата падна...

-Това беше за теб,мила моя...