Thriller Part 2

Дъждовен ден,през който прозираха плахо слънчеви лъчи.Прегърбен човечец събираше прането от простора и от време на време плахо се оглеждаше.В ръката (ако можеше да се нарече така чуканчето му с 3 пръста и половина) си държеше списание,на което с отчетливи буквички беше написано "Playboy".Незнайно как се беше сдобил с това Путър,но сега се опитваше да го разглежда на спокойствие,без злобния поглед и крясъците на съсухрената си майка.Отгръщаше бързо страница след страница,като пред очите му се сменяха снимките на Памела Андерсън,Кармен Електра...и Лили Иванова.Путър доста дълго задържа погледа си върху фотосите на примата на българската музика..,а дали му е харесало можеше да се съди по лигите,течащи от устата му...
Животът изглеждаше мааалко по-не толкова ужасен за бедния нещастник,когато мощен писък разкъса въздуха:
-Ах,ти мръсен перверзникоо!!!!
Подобието на ръце на Путър се разтрепериха и списанието падна на тревата.Майката грабна бързо с ноктите си книжката и отвратено я хвана с два от орловите си нокти.
-Ти!!Така ли съм те възпитавала!Ще съберем съвет на лелите ти!Това не може да се отърве така!-с тези думи тя му завъртя такава плесница,че му се отвъртя главата.
От близо и далеч дъртата занаизвиква сестри си и ето,че в къщата започнаха да влизат дребни фигури с черни мантии.Вътре огромните мантии се сваляха и малки злобни бабички,с вид на хищни птици се настаняваха в хола,а на всичко това Путър прислужваше-носеше чаши за ченета,топлинки,възглавнички...а на старанията му се отговаряше:
-Долен мързелив малоумник,същия като баща си!
Нйа-накрая като че ли всичките вещици се събраха и явно главаната сред тях-майката на Путър застана в центъра и всички я загледаха с интерес.
-Заварих моят син да гледа порносписание!
Върл наплив от кряскащи бабички и злобни погледи засипаха Путър,който се беше свил в ъгъла и се опитваше да е незабележим...
Майката махна с ръце и бабичките се умълчаха.
-Искам да му покажем колко е грешно,това което е направил и колко е вредно за него...
И тогава вещиците се скупчиха около Путър и го скриха от поглед с черните си мантии(незнайно кога ги бяха облекли) като грабливи птици...и започнаха да действат...
Когато приключиха с жертвата си се оттеглиха и Майката ги изпрати.
Путър продължаваше да стои в ъгъла,но се взираше невиждащо в стената.Дали все още имаше душа в него?

За Оптимизма

"Оля,гледай по-оптимистично на живота!"-учителката ми по химия.
Малък цитат как трябва да гледам по-оптимистично на химията...живота ми си е наред...Или поне така си мисля в момента.
Има едни такива дни...когато е толкова красиво всичко навън и всичко,което ти се иска е да обикаляш,слушайки Enigma - Return To Innocence и да се възхищаваш на следобедното слънце,на проблясващия топящ се сняг и да се радваш на кокичетата,пробили си път между всичките боклуци...(пейзажът е съвременен все пак :).Изпълва те едно такова щастливо чувство...все едно си празен отвътре,но и същевременно си пълен...със спокойствие,удовлетворение...и чувстваш,че всичко е наред...че ще се оправи...оптимист си.
Обаче колко често ни се случва това?Колко често ние успяваме да видим красотата на света,а не да мислим колко мразим този или онзи,как не ни стигат парите...или пък не можем да идем там или там...и чувтвото за щастие май го няма,нали?
Няма да говоря за щастието...защото то е процес...който става бавно и трябва да открием себе си за да сме щастливи.Говоря за оптимизма-за пътя към щастието,за вярата че има щастие.Честно да си отговорим-вярваме ли,че има щастие,че не всичко е черно...че има любов и че човека на улицата не ти мисли непременно злото?
А е къде къде по-лесно да приемаме всичко не от черната му страна.Вярно е,че понякога ще бъдем разочаровани...но мисля,че процентът с добри завършеци ще е по-голям...

Thriller Part.1

Слънчев ден.Птичките пеят,бели облачета се стееелят по лазурно синьото небе,а един нещастен човечец коси трева...Тъкмо спре да си почине и от къщата(лееко пресилено,по-скоро от подобието на къща) се изкрещи някакъв глас,нещо средно между крясъците на Слави и запис на агитационен материал на Хитлер:
-Ах ти мръсно човекоподобно създание!!!Само да си спрял!Само да си спрял!!!Ще ти откъсна топките и ще ги закача на елхата за Коледа!-малко мълчание и вече по-тихо се добавя-Аз май го направих миналата година...Е,нищо!-(крясъците отново се усилват)-е ти извадя зъбите и ще си ги направя на огърлица!-и така нататък....
Човечецът огъва гръб над косата(дори и косачка няма ) и замислен над нещастната си съдба...измрънква:
-Да,.....мамо....- и след малко се чува ужасен вик,сякаш е видял Лили Иванова гола,обаче майката продължава да си крещи:
-Не ме интересува,каквото и да се е случило...дори пак да си си отсякъл крака...чак когато свършиш,можеш да си вървиш където искаш...
Отговор не се чува,но по яростното ръмжене и лай,които се разнасяха из целия квартал...съседските кучета бяха усетила неочаквано прясното барбекю и се бяха нахвърлили над нещастника...
Щастливото слънчице се беше скрило,когато косачът на градината успя да довлече изпохапаното си тяло до вратата на къщата и с ръката(или това което беше останало от нея) се опита да отвори,но тя се отвори сама и на прага застана дребна и съсухрена бабичка,която пак започна да врещи(да се чудиш от къде е изкарала тоя глас):
-Къде се губиш,тъпанар такъв!Гладна съм,а нищичко не си сготвил!Ще ти откъсна ръчичките,така да знаеш...мързеливец такъв.-след тези думи тя сведе погледа си и видя нещастното подобие на ръце на сина си,обърна се и добави:-Може и да не го правя,но си искам вечерята веднага!
Путър(така се казваше тоя идиот,търпящ всичко това) се завлече към кухнята,но по пътя до там попадна на телефона и набра номера на Бърза помощ.Колкото се може по-тихо измрънка по телефона:
-Моля ви елате тук...иам нужда от помощ,адресът е "Концлагер"N:1
Жената,обслужваща линията,извика уморена:
-О не пак...Господине,това ще е третото ви зашиване този месец!Незнам какво е положението този път,но преди два дни едва ви зашиха главата!Половината ви мозък изтече!
Путър се помъчи да отговори,опитвайки се да преодолее бързо изпълващата устата му кръв:
-Ще дойдете...ли,защото ръката ми е на път да се откъсне съвсем и...
Отсреща му затвориха и обнадежден Путър се завлече да направи вечерята на милата си майчица.

Щастието

Даниел лежеше на леглото и невиждащо се взираше в тавана.Личеше си,че дълго е стоял така-ръцете му бяха посинели от недвижението.Отстрани приличаше на мъртъв,ако не бяха премигващите му бавно очи.
Нямаше решение.Беше ясно.Обаче не трябваше всичко да свършва така.
Бяха слънчевите дни на щастието в малкото градче и в живота на 18-годишния Даниел.Училището приключваше.Имаше най-добри приятели,обично семейство-всичко от което едно момче на неговата възраст се нуждае.Освен едно-любовта я нямаше...
Но и тя се появи-в лицето на Кати,новото момиче в училището.Тя беше мила,умна...красива...или поне влюбеният му ум разсъждаваше така.Дните се нижеха всеки по-хубав от предишния,а на младото момче светът изглеждаше като Рая.
Всяко действие си има противодействие - случи се инцидент с кола и Кати остана в кома.Дълго време Даниел не можеше да приеме случилото се с любимата му.Не беше възможно.И той не искаше да повярва.Решението...или начинът да забрави...поне за малко се превърна в заблудата...Вече можеше да си я представи-тя е там и му се усмихва,не е безжизнена на легло...не е...и те са щастливи.Само трябваше да потърси Джим..или Анди-те имаха спасението.
Не след дълго всичко започна да разваля илюзията...те искаха пари,а Даниел нямаше.А трябваше да я види...отново същата както преди!От джоба на майка си се сдоби с двудневно нейно присъствие...щастие...поиска от приятелите си...и тя е вече там..,но всичко вече се беше разкрило.
Любимите хора на Даниел се опитаха да го спасят-той не искаше и да чуе,само така тя беше с него...и той можеше да забрави,че всъщност любимата му е на легло в болницата на системи...
Заведоха го в клиника-избяга...тя не беше там и той не можеше да я вижда.Когато се завърна в къщи.семейството му се опита да го върне обратно...но пълнолетието му им пречеше да го задължат.
Започна да работи на автомивка и с парите си купуваше щастие...докато не започна да боли.Вече болеше без..,а Кати не се появяваше.Нямаше изход и един ден той го осъзна с пълната му сила...
Сега лежеше на леглото си и се сбогуваше с всичко.Тя беше вече мъртва...дори не беше и на системите,в болницата.Просто трябваше да отиде при нея...

Announcement

В някаква степен зарязах блога...не че е страдано много заради това-електоратът ми не наброява повече от 3-4-5 човека..Бях "заета"...да се забавлявам...Имах рожден ден,който мина почти страхотно,изключая някои дребни детайли...Също така...уж уча...ама май не е така :D щом не мога да се измъкна от 4-5 средна оценка.. :D
Написала съм някои нови неща в часовете,в които не спя и скоро ще ги постна...стига да се хвана в не много мързеливо време.. :D
Засега е това...А...снимки от РДто ми тук

Честит Рожден Ден на Мен!!!(sun)

Имам рожден ден...Хихи и сега ми е яко(ще го празнувам утре)Хубаво е да имаш рожден ден-всички ти обръщат много повече внимание(sun)Вниманието е хубаво нещо....мда....
Супер е сега,ама вчера здраво се сдухах.Установих,че нищо не съм направила както трябва в живота си,а съм имала възможност за това(какво си мисли човек няколко минути преди да настъпи рожденния му ден,с чаша вино в ръка...)Намрънках се здраво на една приятелка и...ми мина(официално са ме обявили за дългокосо къдраво емо...и защото напоследък слушам много Family Force 5...поздрав с Ex-Girlfriend..)
Днес масивно се излигавих...и след като нахраних цялото даскало с бонбони...решавах кръстословици в всички часове...въпреки,че запознаха да ги крият от мен...откачам като видя кръстословица...решавам ги вече само с поглед...Побъркана работа...
Утре е голямото парти...но ще е в тесен кръг...установих,че ще яко да взема още хора...но ще е трудно за някои хора...и ако беше станало...сложно е...но не се получи така както исках... :C и хора,които исках да дойдат,няма да дойдат.. :(
Няма да пия...много!И няма да правя много поразии-обещах вече,няма нужда да ми го казвате отново!:D:D:D:D

За Красотата

Красотата е едно много разтегливо понятие,защото за всеки тя е различна.Обаче понякога красотата като такава бива зверски изнасилена от някое общество...Като например нашето.
Какво имам в предвид ли?Нашата "красива" чалга-култура.(всъщност не само тя е извращение с българското общество...но останалото ще го оставим на колегата Биров :D )
Да започнем с описание на една "супер готина чалга мацка" - руса коса и дълга коса,с бретон и много обем(вече има и вариации тип Виктория Бекъм или по-позната тук като прическа тип Преслава),задължително много фон дье тен(според мен така би могло да се прочете най-правилно на френски..),ярко розови/светлозелени/лилави или други крещящи цветове,пълни със силикон устни/ако няма такава възможност..този ефект се придобива с хиляда вида червила и гланцове=крайпътна проститутка(ефекта е ужасен),тигрови/леопардови блуза в различни цветове(наличието на повече цветове издига в йерархията),ако може да се намери и панталон в същия десен..е голям кеф,ботуши със 15 см токче...в златен/сребърен цвят...и всичко това завършва с предупреждението,че дрехите трябва да са с възможно най-малка площ.
До тук добре...така изглежда едно такова момиче..не е чак толкова лошо-стил все пак..По-лошото е манталитета.Щастието за една чалга-девойка се намира в това да може да е възможно повече на "кафе",кръчма или нещо подобно,с кудкудякащи нейни посестрими,да ходи всеки ден на козметик(колкото се може по-изкуствения вид е добре дошъл и понякога трудно се постига в домашни условия) и максимата"Трябва да си намеря богат мъж,за да може да не работя,за да не мисля и т.н...)
Ще задълбая по-подробно с последното..."Не искам да работя,затова ще си намеря богат чичко да ме издържа".Какво показва това за нашето общество-че то се разпада и вече няма ценности.Ще го покажа с пример-моя позната ми се похвали,че след като преспала с някакъв богаташ с цел някакви материални блага...отишла на кафе с жена му(защото така се били запознали-била приятелка с жената...)Всичко това показва,че мнозинството български момичета не искат да си използват главата,а някои други части от тялото...
Аз говорех за красотата,нали?Ще се върнем там-мнозинството български мъже харесват точно такива момичета,които не искат да ползват главите си...
Това е което мисля...надявам се,че не съм обидила никого...

За Приятелството

Някога,много отдавна...в Библейски времена човекът е бил щастлив в рая.Но щастието доскучава...и се е стигнало до Грехопадението-нещо ново(ех,ама трябваше ли да е само една ябълка??)Но с този пример искам да покажа как рутината,дори и щастливата такава,дотяга.Има нужда от разнообразие..във всичко.И най-вече в отношенията между хората(всичките видове,не само да се ограничаваме с любовта!)
Растем и се разминаваме с приятелите от детството...уж.Дали е така или оставяме приятелството на автопилот-нали номера е да създадем приятелство,а после нали го има-за какво да се грижим за него?(Не звучи ли познато,а?Усещам,че възклицавате:"Оо не!Аз се грижа за връзките си!)Е да,но кога последно си излязъл/а с приятел за да се видите ей така...да поговорите за музика,филми,книги и други видове общи интереси(това оставяте за новите познати)А тези,които са в "мрежата вече" си се оплаквате взаимно от гаджетата,училището/работата,родителите и т.н. и т.н...Има и изключения..но аз говоря общо.Признавам си дори,че и аз го правя..
Виждаме се с приятелите си само когато имаме нужда от помощ.

Това е само един мой извод с доказателства-ако не ви убеждават...кажете защо!Бъдещ адвокат съм и трябва да се уча от грешките си-така ще ми помогнете!Благодаря!

Енциклопедията(The Begining)

Реших да започна нещо като проект...под инфлуенцията на "L'encyclopedie" на Дидро(уча във Френската гимназия все пак,трябва да покажа че съм научила нещо-затова написах "инфлуенция" :D )Днес си разгръщах учебника по френски(иначе казано...Литературата на френски език ;(;(-и анализи правим!;( ) и ми дойде на ум...да пиша...нещо като статиики на такива теми,които засягат всички ни...Да видим какво ще се получи...очаквам мненията на прочелите..Благодаря! (sun)

Liverpool-Chelsea 2:0

Радост!Победихме Челси!С два гола на Фернандо Торес!След тъжните равенства...с които изгубихме преднината си и по този начин Манчестър Юнайтед ни надминаха..
Може да се каже,че наистина имаше голяма доза подпирачка...заради съдийството на Марк Райли...(Изгонването на Лампард не беше много заслужено..)
Доволна съм от играта на Шкртел(въпреки явната ми симпатия към Даниел Агер..)великия Джерард...който се хвърляше сърцато в битката...и Йоси Бенаюн..който,въпреки че не вкара гол,беше...в основата на всичките атаки на Ливърпул...
Радвам се,че съм привърженичка на Ливърпул...и в загубите...и в победите..(sun)

Резюме

Върнах се от Пазарджик.Бях си там за междусрочната ваканция...и беше много яко(изключая,че не ми остана време да огладнея...)Видях се с всички,с които трябваше и получих невероятен коледен подарък(автограф на Рафа Бенитез....оригинален еее!)
В петък идваха моята пловдивска компания на гости на моят втори роден град.Бяха много впечатлени,мисля...и ходихме също у нас...общо взето за да ядем :D Баба ми затрупа масата и след като излязохме..."Оля,ама ти можеш ли да готвиш така??Айде да ти плащаме...ти да ни готвиш.."и тем подобни... :D Ех,какво да се прави...всички жени в нашето семейство сме супер...във всяко отношение :D
И новото ми умотворение:
Във Вечерната гимназия отиват хора,които искат да учат,а нямат възможност,а в ГЮМА-тези,които не искат да учат...а трябва да завършат.

В парка на люлките в Пазарджик

Часовниковата кула

Отново на(май е..– люлка)

Една съвременна история

Имало едно време едно момиченце...Да я наречем Тифи.Та Тифи живееше в едно затънтено градче в държавата Абсурдистан.Всичко в тази страна противоречеше на нормално приетите норми,обаче на повечето хора си им харесваше(или ги бяха накарали да си мислят така с голямо количество чалга и кебабчета)В тази държава всички мислещи бяха дискриминирани и царуваше всеобща простотия.В тази среда нашата главна героиня процъфтяваше-Тифи не блестеше с особена интелигентност и мислите й се свеждаха до асимилиране на новия каталог на Avon/Oriflame и статиите в Cosmopolitan.Всяка сутрин ставаше в 5 часа за да има време да си направи прическата(стил"Уплашен лъв") и да сложи всичките си макиажи,за да може към 8 часа да се появи триумфално на училище за да покаже новите дрешки.А след дефилето се забиваше в някои от СуПиР ЯКиТе кАфиНеТа с другите си себеподобни.
Но един ден се случи нещо различно.В училището имаше инспектор и учителите се примолиха на възпитаниците си да останат в час...поне докато мине инспекцията.Неохотно се навиха повечето,но при условие че получат тройки за годината.След пазарлъците...учениците се настаниха по чиновете и зачакаха да влезе инспектора.
Оказа се,че това е млада усмихната жена,очевидно пълна с оптимизъм,защото започна с фантастичните думи:
-Какви сте умнички всички!
Всички се спогледаха учудено,но жената реши да продължи с мисията си:
-Днес ще наблюдавам урока ви,обаче преди вашата преподавателка да започне...искам да ви задам един въпрос:С какво искате да се занимавате,след като завършите училище?
Никой не вдигна ръка и затова учителката побърза да се намеси:
-Те малко се притесняват а и имат нужда да помислят...Но...Иване,кажи ти!
Иван неохотно се изправи-едро момче с много надменен поглед.
-Мииии...аз ще продължа бизнеса на татко..
-С какво се занимава татко ти?-усмихнато попитала инспекторката.
-Мии с едни хора...носят едни неща и водят едни хора в чужбина...или...амми..такива работи..
Учителката пресече следващия въпрос към Иван:
-Мерси Ваньо!Да отговори друг...Тифи?
Нашето момиче не благоволи да се изправи под предтекст,че не можела..в момента.
-Ами..аз не искам да работя,а и мразя да уча...Едвам идвам на туй тъпо даскало!А още 3 години или там колкото се виси в тъпия университет..Търся си богат и красив мъж,който да ми купува всичко,което поискам и да мога да се хваля на приятелките си.Ми това е..
Младата инспекторка спря да се усмихва-отговорите на двамата ученици не бяха това,което тя очакваше явно.Обърна се към учителката:
-Благодаря ви...за съдействието.Оставям останалия час на вас.
***
На края на часа инспекторката излезе първа.Някои от учениците твърдят,че са я чули да си казва:"Бог да ни е на помощ,щом имаме такова ново поколение!"

Ден...и седмица

Тия дни ми е заспало...уморено...и общо взето искам само да спя :D Почти завърших срока...и то добре...и ся...нямам какво да правя..Вярно,че след седмица се почва всичко отначало...на бял лист...но за момента не мисля за това.
Липсват ми приятелите..отделно че тези в Пловдив едва смогвам да ги виждам заради тъпата втора смяна..а и другите,по другите градове(не мога да сметна кога последно се разхождах из Пазарджик!)Трябваше днес да отида..ама ми се спи...и изобщо-другата седмица,обещавам!
Искам и до Карлово да отида...искам просто да мога да се телепортирам..:D
Пиша глупости...и затова ще спирам.Успех на Жежа и Вяра с конферансието в понеделник,а стискам палци...Отивам да си чета книжката...и после да си гледам мача..(sun)

Епопея

Вятърът си играе с листата,
тези мъртви паднали листа.
Вятърът ги навява над телата,
паднали в боя от тази война.
Война неискана,нежелана,
превърнала се в робство.
Война-родила само сълзи на зачернени жени,
в чиито сърца само скръбтта има господство.
Смисъл няма-а и за какво,
мъртвите няма да се върнат.
Смисъл няма-а и защо,
те от прах дойдоха и в прах ще се превърнат.
Дойде краят на войната-дойде свободата!
Радвайте се,защо мълчите-нали се освободихте!
Обяснете на онези майки,на онез жени,
чиито деца убихте...
Но не-вие се скрихте...и отговорихте:"Съдба"..
И все още отекват питащи далечни гласове:
"За какво,за какво ви беше тази война..?!"

Комунизъм...

Темата за СССР и комунизма е близка на сърцето ми...не,не защото я был коммунистом :DВнучка съм на върли комунисти и същеря на антикомунист..На мен самата ми е страшно интересно да слушам за Великий коммунистический режим.Каквото и да говорим,но всеки роден след 1985 година няма реално съзнателен досег с този строй,а все пак сме били така 50 години.Интересувам се живо от история и особено от комичните и интересни нейни части... :D
Maлко въведение...комунизма се ражда като утопична наука в трудовете на германския философ Карл Маркc и първоначално не показва никакви признаци да е това,в което се превръща.Но в очите на един руснак с плешива глава това не изглежда така-Владимир И. Ленин създава вече прототипа на Науката,изучавана 50 години като задължителен предмет всички български студенти.Като такова комунистическото учение се харесва много на нещастния руски народ,който в търсенето на спасение от мизерията си...отива от трън та на глог.1917 година е една от най-важните години не само в руската история ами и в световната-Октомврийската революция променя света за повече от 70 години.Ражда се Великият Съветски Съюз,включващ много Съветски републики(независимо дали искат или не искат...)Няма да се задълбочавам...след Ленин на "престола" застава Йосиф В. Сталин...той няма нужда от обяснение,мисля..и нататък...моят любимец...който идва на власт след Хрушчов-Леонид И. Брежнев...


Митична фигура във историята на СССР,Брежнев остава пословичен с целувката на канцлера на ГДР Ерик Кронефелд(btw e бил доста щедър откъм целувки...особено с мъже..)




При управлението на Брежнев започва упадакът на Съюза..,но аз смятам да допиша това,което пиша...не с това :D Ta Леонид доста бързо се е адаптирал в положението си и общо взето е прекарал половината от живота си пиян...и може би натъпкан с наркотици.Има слухове дори,че Брежнев е полинал много по-рано от обявената дата...и на негово място е била кукла...До колкото знам...май разлика е нямало...важното е да можела да се целува...
СССР е прецедент като единствената държавоподобна страна,чиито управляващи са почти неграмотни...и общо взето след Сталин са били само поставени лица..чиято роля е била да махат с ръка на Червения площад по време на манифестациите и да се разхождат по света...Действителната власт е била в ръцете на скрити и по този начин много по-силни лица..
Л.И.Брежнев е бил най-видния от най-чудно защо са на власт в братската СССР...служейки си с около 2000 до 3000 думи...и прословутите...вежди...Ех,Леонид..водка?Или джин,а?
Русия е страната на най-големите абсурди...откъснатостта й от цивилизованите страни...и огромнтата й територия са предпоставки за това...Малко се отнесох...ама съм си такава...ето малко вицове за Л.И.Б... :)
***
- Пошегувахме се и стига толкова. - казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
***
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев:
- Добрутро, Леонид Илич!
Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия.
- Това съм аз, Карлсон.
- Хмм, хмм, - още повече се чуди Брежнев.
- Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!
- Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
***
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа - пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня.
- Продаваш ли я?
- Продавам я. Избирай. - отвръща му грузинеца.
- Че как да избирам като тя е една?
- И ти си ни един но все те избираме.
***
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости.
- Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав?
- А бе, кво да ти кажа... В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
***
Айде стига толкова...

Малка моя тайна...

Всички мои познати знаят дивата ми футболна страст и още повече фанатичното ми поклоничество към Ливърпул...и фенчеството ми към Ювентус.Но ще издам една тайна :D някъде от 6-7 годишна до към 12-13...бях влюбена във Франческо Тоти...капитана на футболния отбор Рома,с прозвището Принцът на Рим..

Малко празни приказки...

Не е много ясно какви са събитията напоследък :DПокрай еуфорията на очакване на някаква дървена,метална,мазутова или газова...ваканция..нещо позагубих представа за реално случващите се събития...Таа..отнасям се както в час по БЕЛ(даскала заяви,че за първи път вижда такъв човек да говори толкова без да си поема дъх и му било много интересно да ме слуша)Завършваме срокааа...всички знаем какво значи това-ще ни направят на...примати(това ме подсеща...не че има някаква логика...ама"Заради един банан да те правят на маймуна цял живот")
Ще ме наказват...както и целия клас...Никога не бихте се сетили защо..-изгасихме лампите в класната ни стая...и даскалката ни по френски извика заместник-директорката,която ни крещя 15 минути и след като не успяхме да дадем логично обяснение(ми то такова няма),ще разберем какви са ни санкциите в най-скоро време.А преди това класната ни ще ни разтреля...на стената(А Вапцаров ще го учим чак догодина!)Чудите се защо?-уча във ФЕГ Пловдив...
Продадоха моят любимец Даниел Агер от Ливърпул на Милан,"пенсионерите"...Страшно ми е тъжно-той беше бъдещето на защитата!Едва ли много хора разбират защо толкова скърбя-и не е само защото ми е любимец,а просто е мноого добър защитник.Тъжно...I will miss you,Danny!

Що е време..?

Гледах един филм...The Curious Case of Benjamin Button,който много хора около мен гледаха и препоръчаха горещо.Цяла седмица се оптивам да намеря време...и ето,че в 3 и половина сутринта,в събота...изключих Медиа Плейъра...
Основното лого на филма е,че "нищо не е вечно"..което е вярно...(въпреки че да си призная,аз не го вярвах...)Времето,като такова,е може би едно от най-непонятните за човека неща..,защото не може да се види,чуе...дори усети(та то минава неусетно..)Зададох си нови въпроси(а не исках,защото имам достатъчно без отговор)
Как бих се почувствала,ако всичко ми се случваше в обратна последователност?Мрънкам,че искам това...че искам онова...а как бих се почувствала,ако получех нещо преждевременно и после...когато ми е най-нужно...когато му е времето...аз го загубя..
Трябваше да гледам филма по-рано..сега нямам време да мисля...за отговорите..Закъснях...или може би подраних..?

Agger’s story

Изсвири се първият съдийски сигнал-мачът започваше.Публиката затаи дъх-техните любимци се изправяха в сблъсък.Играчите се виждаха като жълти призраци в дъждовният ден,на фона на сивото небе.Играта вървеше нормално и и треньорът на Бьорндби-Майкъл Лоудръп,нямаше много причини да е неспокоен.Единствено резултатът беше тревожещ-0:0.Мисълта на младия треньор работеше трескаво:нападателите оставаха пасивни и за 35 минути игра имаше само две по-опасни положения пред вратата на противника.На скамейката нямаше много предложения,които да могат да подобрят положението.Лоудръп се обърна отново към терена и се загледа към пространсвото пред вратаря.Висок тъмнокос защитник отбиваше всяка идея на противниковите нападатели за атака.Най-добрият играч за миналата година,Даниел Агер играеше по-добре и от обиграният капитан Пер Нилсен.Загледан в шпагата на Агер,наставникът се сепна от гласа на своя помощник:
-Дошли са съгледвачи.До колкото разбрах следят Агер за Ливърпул.
-Не са ми казали...Ще ми е трудно да се разделя с такъв футболист!-засмя се мейнджърът.-Лесно няма да го дадем!
Лоудръп погледна към трибуните,но в дъжда трудно успяваше да различи лица и се отказа да търси ливърпулските пратеници.
-,,Такъв е законът на Новия свят-най-добрите отиват при тези с парите."-помисли си той и отново се зае с текущия мач.

-Официално е,предложиха оферта.Но искат отново да говорят с вас.
-Налага ли се?
Помощник-треньора не отговори,а само подаде слушалката на Лоудръп:
-Майкъл Лоудръп на телефона...Да...приемаме офертата,нали така?Какво има още?
С измъчено лице той затвори телефона.
-Кажи му,че трябва да замине другата седмица.Има насрочени вече медицински прегледи.

-Здрасти Дани...Готов ли си за заминаването?-с приповдигнато настроение,зад което прозираха истинските му чувства,треньорът посрещна вече бившият си играч.
-Почти...тренер...Малко ми е тъжно да се разделя с отбора,но трябва да се приемат нови предизвикателства,нали така?-усмихна се с очарователната си усмивка Даниел.
Лодръп реши да отговори с огорчена такава...
-Тренер...ако бъда честен...Леко съм притеснен.Поинтересувах се за положението на Ливърпул-да,наистина има недостиг на защитници,но дали няма да съм поредният,търкащ скамейката?
Въпреки,че не можеше да бъде сигурен в нищо,Лоудръп трябваше да успокои и залъже притесненията на своя питомец:
-Даниел...Ти си пред очите ми вече година и аз те взех в моят отбор...За Бога...ти си талантът на годината!!!Рафаел Бенитез няма да посмее да те остави и минута в резервите!!И ти трябва да си с такава нагласа!!Нямаш никакви причини да се съмняваш в себе си!
Лоудръп се усети,че стои прав с вдигната в юмрюк ръка и седна на стола си,леко притеснен..:
-И така Дани...Нямам какво друго да кажа,освен да не забравяш от къде си тръгнал и...успех!
Агер се обърна към вратата и не видя тъгата по лицето на своя наставник.

-Агер,искам от теб да ми покажеш нещо специално,нещо което смяташ,че ще впечатли.-каза спокойно Бенитез и зачака реакцията на новия.
Даниел не беше подготвен за това и реши да бъде честен с предполагаемият си бъдещ треньор:
-Специалните си качества мога да покажа в двубоите...Не мога изкуствено да се правя,че играя...
Ливърпулският мейнджър се обърна и Агер не успя да разгадае отговорът му и зачака притеснен.Когато най-накрая той се обърна,младият датчанин успокоено видя,че новият му шеф се усмихва:
-Прав си,младежо!А сега ми покажи как тичаш.-и с тези последни думи Бенитез отиде при Джерард.

-Здрасти хлапе!Как е новият отбор?Разбрах,че не си в идеално състояние за игра?-чу Даниел успокояващия глас на своя дългогодишен приятел Пер Нилсен.
-Здравей...Не,не съм много добре...Едва започнах да играя и...контузии,контузии...Почти не съм излизал на терена.Притеснявам се,че ще ми намерят заместник...а и ще разбера,ако стане така-за момента аз съм абсолютно безполезен!
-Хей,хей..не говори така ,хлапе!На всеки се случва!И аз съм имал такива проблеми..
-Но не веднага,след като си дошъл в нов отбор!
-Хлапе...всеки има проблеми.А точно твоите се преодоляват!Дръж се мъжки,момче!Ще се видим на мачовете на националния.Ще дойда да ви гледам,хлапета!

Еуфорията беше голяма.Всичките му съотборници се хвърляха върху Даниел,който още не осъзнаваше какво се беше случило.
-Браво,Агер!-чу близо до себе си той и видя усмихнатото лице на капитана Стивън Джерард.
-Ти си моята гордост!-с потупване по гърба,Джейми Карагър изрази радостта си към младият защитник.
Измъкнал се вече от прегръдката на отбора,Агер с радост гледаше как футболистите на Уест Хям огорчено плюеха по терена.Техният гол вече губеше смисъл,а и две минути по-късно Уест Хям щяха вече да са загубили...Благодарение на гола на Даниел Агер.Това даваше начало на една великолепна кариера.

Да искам или да не искам??

Всички излизат в дървена ваканция...И аз искам ваканция...ама с това върви и режимища на ток...и т.н.Всичко заради кризата с газа в Украйна и Русия...Искам да съм си отново птичка свободна ...(нищо че ще ми го изкарат през носа...)
А ако има режим на тока...на Пазарджик,на печката,с лаптопа под ръка(пълнен с филми и Sims!) и ще домъкна всички у нас :D ...
Искам ваканция!!!